Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Казахте го тази сутрин, майоре. Отбраната харчи милиони повече, отколкото е необходимо.

— Знам, никой не би го оспорвал. Хиляди са замесени. Защо сме главната мишена?

— Много просто. Защото подписвате договори.

— Подписваме договори, след като са одобрени от комисиите на конгреса.

— Не ми се иска да правя обобщения, но ми се струва, че Конгресът обикновено одобрява една цифра, а след това го принуждават да одобри друга — доста по-голяма от предишната.

— Не сме отговорни за икономиката.

Тривейн вдигна полуизпитото си питие и завъртя чашата.

— Бихте ли приели такъв тип разсъждения на бойното поле? Сигурен съм, че вашите разузнавателни отряди правят грешки, но бихте ли допуснали стопроцентова неточност?

— Не е същото.

— И двете включват информация, нали така?

— Не мога да сравнявам човешкия живот с парите.

— Смятам този аргумент за неоснователен. Не оценявахте така нещата, когато вашата „дейност“ струваше живота на много хора.

— Глупости! Това бе статистически пресметната бойна ситуация.

— Огромна част от хората мислеха, че онази война бе изцяло ненужна.

— Тогава защо не предприеха нищо? Сега се сещате да роните сълзи.

— Доколкото си спомням, опитаха се — каза Тривейн втренчил поглед в чашата си.

— И те се провалиха.

— Това е интересно изявление, майоре. И доста провокиращо.

— Вижте, мисля, че точно тази война бе необходима поради причини, които по-умни от мен мъже посочваха неведнъж.

— Очаровате ме — Тривейн допи брендито си. — Как биха могли… тези хора да го направят?

— Визуално-тактически маневри. Бих могъл да разбия военната наука за разходите и географията.

— Моля, направете го така — каза Тривейн, като се усмихна на свой ред на майора.

— Визуалният: петнадесет хиляди ковчега в три части по пет хиляди всяка. Реалност: правителствена емисия, строеж на ковчези. Разходи: двеста долара на всеки, покупка на едро. География: Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис — Пето Авеню, Мичиган Авеню, Сънсет Булевард. Тактика: разполагане на ковчезите успоредно на една стъпка разстояние, всеки стотен капак отворен и се вижда труп. Разложен, по възможност. Необходим персонал: двама души на ковчег плюс допълнително хиляда на всеки град с цел да отвличат вниманието на полицията и да предотвратят евентуална намеса. Общи изисквания: тридесет и три хиляди… и хиляда и петдесет група. Три града изцяло мобилизирани. Две мили трупове, истински и символични, блокиращи главните улици. Цялостно въздействие. Отвращение.

— Това е невероятно. Мислите ли, че би подействало?

— Забелязали ли сте някога, как група цивилни стоят на един ъгъл и гледат как преминава кон? Абсолютно същото е… Това, което току-що описах би преобърнало стомасите на осемдесет милиона души, присъствували на гледката, и още на стотина милиона, чрез медиите. Обществен погребален обичай.

— Не би могло да стане. Биха го предотвратили. Има полиция, национална гвардия…

— Отново тактика, господин Тривейн. Диверсионна тактика: изненада, мълчание. Тихо събиране на действуващите лица и екипировката, да кажем в неделя сутрин или понеделник по малките часове, когато полицията е най-малко активна. Изпълнението на маневрата е толкова точно разпределено по време, че би могло да се извърши за по-малко от четиридесет и пет минути във всеки град… Само тридесетина хиляди мъже — възможно и жени. Бихте накарали около половин милион във Вашингтон да излязат сами.

— Смразяващо е — Тривейн не се усмихваше; също така бе забелязал, че Бонър за пръв път го бе причислил към „тях“. Позицията на Тривейн по въпроса за Индокитай бе ясна и военният искаш да му покаже, че го е разбрал.

— Точно така.

— Не само маневрата, но и това как сте могли да я измислите.

— Аз съм професионален войник. Работата ми е да измислям стратегии. А след като веднъж съм ги и измислил, да създавам противодействия.

— Създали ли сте и за тази?

— Определено. Не е много приятно, но е неизбежно. Сведено е до бързо отмъщение, мигновено и пълно потушаване. Конфронтация със сила и с превъзхождащо въоръжение с цел да се установи военно надмощие. Прекратяване на изтичането на всякаква информация. Замяна на една идея с друга. Бързо.

— И значително количество пролята кръв.

— Неизбежно — Бонър вдигна поглед и се изхили. — Това е само игра, господин Тривейн.

— Бих предпочел да не играя.

Бонър погледна часовника си.

— Господи! Почти четири е. Най-добре да огледаме и последните два адреса преди да са затворили.