Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Какво се е случило? — Филис видя, че съпругът й е не само ядосан, но и объркан. Анди не биваше често объркан.

— Той ме изненада. Каза, че моята арогантност не е съвместима с обществените интереси, и че прикривам фактите. И също така, че съм проклет глупак.

— Кой каза това?

— Жилет — Тривейн си свали якето и го хвърли на един стол. — От своя гледна точка, той може би е прав. Но от друга страна, знам адски добре, че аз съм прав. Той може и да е най-уважаваният човек на Конгреса, но това не означава, че може да гарантира за останалите. Може да иска да гарантира, но това не означава, че наистина може.

Филис разбираше ожесточението на мъжа си, беше й казал какво е правил този следобед.

— Това беше мъжът в колата, нали?

— Да. Многоуважаваният от Сената Жилет. Той каза, че ще убеди заседанието да отмени назначението ми.

— Може ли да го направи? Имам предвид, щом вече са гласували?

— Мисля, че може. Ще го нарече някакво ново разкритие или нещо такова… Със сигурност може да го направи.

— Тогава ти трябва да ги накараш да се съгласят да работят с тебе.

— Нещо такова. Има го записано в документацията. Уебстър ще ми даде записите утре. Но това не е така.

— Този Жилет е прозрял какво правиш, а?

— Те всички прозряха! — Тривейн се засмя. — Повечето от тях изглеждаха, като че ли са погълнали папие маше…

— Какво смяташ да правиш?

— Първо ще видя дали мога да спася кабинета си в Данфорт, ако не е твърде късно. Но си заслужава да опитам. Уолтър ще знае по-добре. След това важният въпрос: колко далеч мога да стигна утре следобед, без да бъда призован в съда от министерството на правосъдието? — той погледна жена си.

— Анди, мисля, че трябва да им кажеш какво точно се е случило.

— Няма да го направя.

— Ти си далеч по-чувствителен за това от мен. Аз не съм затруднена. Нищо не се е случило!

— Беше нещо отвратително!

— Да, беше. Всеки ден стават грозни неща. Мислиш, че ме защитаваш, но аз не се нуждая от такава закрила — тя отиде до масата, където беше оставила списанието и нарочно го затвори. — Не ти ли е идвало на ума, че най-добрата закрила, която мога да получа, е като кажа как се случи всичко. И то да разкажа на пресата?

— Идеята ти поставя някои въпроси… нещо като отвличане.

Филис знаеше, че няма смисъл да продължава по-нататък. Той не искаше да говори за това.

— Добре — каза тя като се обърна към него. — Утре просто им кажи на всички да вървят по дяволите.

Той видя обидата върху лицето й и знаеше, че по някакъв нелогичен начин тя се считаше отговорна. Приближи към нея и я прегърна.

— Ние всъщност не харесваме Вашингтон. Спомняш ли си, последния път дори не можахме а изчакаме края на седмицата? Намерихме си куп оправдания, за да се върнем в Бърнигът.

— Ти си едно сладко мъжленце, Андрю. Подсети ме да ти купя една нова лодка. — Това беше една стара шега между тях. Преди години, когато компанията се бореше за съществуване, той заяви, че ще се чувства успял, ако може да излезе и да си купи един малък катер, без да мисли за цената. Това означаваше много неща.

Той я пусна.

— Ще поръчам някаква вечеря.

Отиде до масата, където имаше меню.

— Защо трябва да говориш с Уолтър? Какво може да направи той?

— Искам той да ми опише разликата между мнение и фактическа преценка. Първото ми дава много свободно време, за да се ядосвам, второто — приканва министерството на правосъдието.

— Толкова ли е важно да си ядосан?

Тривейн четеше менюто, но мислите му бяха при въпроса на жена му. Той я погледна.

— Да, мисля, че е важно. Не просто за задоволство, в действителност не се нуждая от това. Но защото всички считат себе си за неприкосновени. Който и да оглави тази подкомисия, ще се нуждае от всяка подкрепа, която може да получи. Ако сега малко съм ги разтърсил, то тогава следващият кандидат ще успее да ги спечели по-лесно.

— Това е голяма щедрост, Анди.

Той се усмихна като взе менюто и го сложи до телефона.

— Не съвсем. Ще се наслаждавам като гледам тези помпозни копелета как се гърчат, особено някои… Аз извадих цифри и проценти от документи на отбраната. Най-опасното нещо, което ще направя утре е да ги прочета. Всичките осем пункта.

Филис се засмя.

— Това е ужасно. О, Анди. Това е разрушително.

— Не е лошо. Няма да правя нищо друго, това ще бъде достатъчно… О, по дяволите, аз съм уморен и гладен и не искам да мисля повече за това. Нищо не мога да направя, докато не се свържа с Уолтър.

— Почини си, хапни и поспи малко. Изглеждаш преуморен.