Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Уолтър Медисън знаеше, че нищо повече не може да се каже.

Тривейн знаеше, че това ще се случи в процеса на разискване. Щеше да дойде като една бавно разкриваща се логическа необходимост, без напрежение. Той се чудеше кой първи ще произнесе думите и кой ще повдигне въпроса.

Съвсем не неочаквано това беше старият сенатор Тели, съсухреният провинциален съдия от Западна Вирджиния, член на мнозинството с достатъчно неизвестна позиция. Не беше от „колегите“ на Нортън.

То се случи в пет и петдесет и седем. Тели се наведе напред, като гледаше към председателя; след като получи разрешение, той се обърна към кандидата и заговори:

— Господин Тривейн, ако ви разбирам, а аз мисля, че ви разбирам, вашата най-голяма грижа е за сътрудничеството на онези от нас, които могат да ви го окажат. Разбирам от това, то е една опора и много важна точка… Добре, вие трябва да знаете, сър, че сенатът на Съединените Щати не е само едно велико съвещателно тяло, но съюз от джентълмени, които са посветили себе си в името на една кауза. Сигурен съм, че говоря от името на всички, когато казвам, че моят кабинет е отворен за вас, сър. В щата Западна Вирджиния ние сме снабдени с различни правителствени съоръжения. Надявам се да използвате всякаква информация, която моят кабинет може да ви осигури.

„Боже мой, помисли си Тривейн, той наистина е искрен! Правителствени съоръжения!“

— Благодаря ви, сенатор Тели. Не само за вашето предложение, но и за изясняването на един практически проблем. Благодаря ви отново, сър. Надявам се наистина да сте говорили от името на всички.

Армбрастър от Калифорния се усмихна и бавно каза:

— Имате ли някаква причина да мислите обратното?

— Никаква.

— Но щяхте да се чувствате по-доволен — продължи калифорниецът, — ако заседанието тази сутрин включваше писмено решение за подпомагане на вашата комисия.

— Да, щях да се чувствам по-сигурен.

Армбрастър се обърна към центъра на масата.

— Не намирам нищо осъдително в тази молба, господин председател.

— Нека да бъде така — Жилет се беше втренчил в Тривейн. Той грубо удари с чукчето си веднъж. — Нека да се запише…

Стана. Случи се. Един по един сенаторите направиха индивидуалните си изказвания, всеки толкова честен и искрен, колкото беше и в предишните си изявления.

Тривейн отново седна на стола си и се заслуша в добре подбраните думи, като отделяше фрази, които скоро щеше да си спомни. Той беше успял. Беше предизвикал заседанието да вземе самостоятелно решение, което той продиктува. Почти нямаше значение дали някои, ако не всички, ще си удържат сумата. Щеше да бъде добре, но в действителност нямаше значение. Това, което имаше значение, беше фактът, че той можеше да се обръща към тях и да ги цитира постоянно.

Уебстър от Белия дом му беше обещал копие от записите, щеше да бъде лесно да се подшушне нещо на пресата.

От величествената си позиция Жилет погледна надолу към Тривейн. Гласът му беше равен, а очите — уголемени от очилата — студени и враждебни.

— Желае ли кандидатът да направи изказване преди да бъде гласувано?

Андрю погледна председателя в отговор на неговия втренчен поглед.

— Искам, сър.

— Ще се надявам да сте кратък, господин зам.-секретар — каза Жилет. — Събранието трябва да се опита да свърши работата си, по молба на президента, а сега е вече доста късно.

— Ще бъда кратък, господин председател — Тривейн взе един от листата пред себе си и погледна сенаторите. Не се усмихваше, никаква емоция не можеше да се прочете върху лицето му. Заговори съвсем просто.

— Преди да решите дали да одобрите или да отхвърлите моето назначение, господа, аз мисля, че трябва да сте запознати с резултатите от предварителните проучвания, които направих. Те ще послужат като основа на моята работа, в случай, че бъда одобрен. Прекарах изминалите няколко седмици анализирайки паричните задължения към отбраната на следните компании и корпорации: Локхийд, Еъркрафт, И.Т.Т., Дженерал мотърс, Линг-Темпко и Дженеси. По мое първоначално мнение една, две или може би три са действали, индивидуално или едновременно, с натиск в процеса на взимане на решения от федералното правителство, това е едно страхотно злодеяние. Сега знам, че само една компания е замесена в тази злоупотреба. Аз съм наясно с това престъпление. Моето намерение е да го докажа и докато не го направя няма да назова името на тази компания. Това е моето изказване, господин председател.

В стаята се възцари тишина. Всеки един от членовете на събранието беше впил поглед в Тривейн; никой не проговори, никой не помръдна.