Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Винаги ли прибавяте „сър“, когато служите на каузата си?

— Има много начини да се разбира думата „сър“, господин заместник-секретар.

— Сигурен съм, че вие сте добър учител, господин председател.

— Беше ли прав Франк Болдуин? Бяхте ли предизвикан?… И от кого?

Тривейн изтръска внимателно цигарата в пепелника и погледна по-възрастния мъж.

— След като изключвам да е имало провокация, какво ще направите?

— Първо ще се убедя дали е било провокация, а не инцидент или преувеличени инциденти, които лесно се разрешават. Но ако се докаже провокацията, аз ще извикам отговорните за това в моя кабинет и ще ги изхвърля от Вашингтон… Тази комисия не бива да бъде подкупвана.

— Звучи така, като че ли го мислите.

— И е точно така, сър. Времето за започването на тази работа е определено и предопределено. Ако е имало някакво вмешателство, някакъв опит да се търси влияние, аз искам да го спра и да взема възможно най-силните мерки.

— Мисля, че осъществихте това този следобед.

— Искате да ми кажете, че е имало сенатори на това събрание, които са се опитвали да ви засегнат неуместно?

— Нямам представа.

— Тогава какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че имаше провокация; признавам, това от къде произлиза не знам. Знам само, че ако продължи аз съм в състояние да я разоблича публично. Или изцяло да я спра.

— Ако е имало нещо нередно вие сте длъжен да докладвате за него.

— На кого?

— На съответните власти.

— Господин председател, това събрание беше обременено. По-голяма част от тези хора представят щати, чиято икономика зависи изцяло от правителствените договори.

— Вие смятате всички за виновни.

— Не осъждам никого. Само вземам мерки, които ми се струват подходящи предвид обстоятелствата. Мерки, за да бъда сигурен, че тези хора не могат да ми попречат.

— Вие не сте прав и погрешно тълкувате нещата. — Старият Жилет видя, че колата заобикаляше и достигаше хотела на Тривейн. Той се наведе напред.

— Спрете Лорънс. Ще се бавим само няколко минути още… Тривейн, намирам, че преценките ви не са убедителни. Вие правите повърхностни наблюдения и продължавате да си правите погрешни заключения. Правите подстрекателни намеци и отказвате да ги обясните. И това, което е най-опасно, вие не само се въздържате от обяснение, но се поставяте като арбитър на онова, което трябва да прави сенатът. По мое мнение Франк Болдуин и неговата комисия направиха голяма грешка като ви препоръчаха, президентът също прави грешка като следва тяхното мнение… Утре сутрин ще използвам цялото си влияние, за да осуетя вашата кандидатура. Вашата арогантност не е съвместима с обществения интерес. Лека нощ, сър.

Тривейн отвори вратата и излезе на ъгъла. Преди да я затвори, той се наведе и каза на възрастния човек:

— Така че вие ще използвате следващите осемнадесет часа за… как го казахте? О, да. Да разградите парче по парче моя живот, седмица след седмица.

— Няма да си губя времето, господин заместник-секретар. Не си струва заради вас да правя това. Вие сте един проклет глупак. — Жилет посегна вляво от себе си и докосна едно копче. Прозорецът на колата се вдигна, когато Тривейн затръшна вратата.

— Поздравления, скъпи! — Филис скочи от стола и захвърли списанието на нощната масичка. — Чух по новините в седем часа.

Тривейн затвори вратата, приближи се, прегърна жена си и леко я целуна по устните.

— Е, все още не излизай навън и не наемай къща. Все още не е сигурно.

— За какво говориш? Те прекъснаха някаква местна история, за да прочетат бюлетина. Бях толкова горда; те казаха, че е бюлетин. Ти и бюлетин!

— Имам и друго за тях. Утре вечер могат да направят втори бюлетин. Назначението ми може да бъде отменено.

— Какво?

— Току-що прекарах няколко забележителни минути, като обикалях квартала с изтъкнатия председател на събранието. Ще потърся Уолтър.

Тривейн беше вдигнал телефона. Той направи жест към жена си да не задава въпроси докато не свърши с телефонните обаждания. Тя беше свикнала с това, отиде до прозореца и погледна към осветения град. Мъжът й първо говори с жената на Медисън и когато разговорът свърши, натисна копчето като държеше телефона в ръка. Не беше доволен от думите на госпожа Медисън — госпожа Медисън не беше жената, на която можеше да е разчита след седем часа вечер. Той освободи копчето и проведе разговор с летище „Ла Гуардия“ 3 3 Вашингтонското летище .

— Ако не се обади в отговор до час, час и нещо, ще се опитам да му телефонирам отново в къщи. Самолетът му излита към десет и нещо — каза той като затвори.