Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Но Неп, който сега стоеше пред Тривейн, не изглеждаше толкова студен, както на заседанието. Той приятелски се усмихваше, когато стисна ръката на Тривейн.

— Справяте се чудесно! Наистина сте страхотен! Трябва да сте се подготвили за това събрание, както шефът се подготвя за телевизионно интервю…

— Сенаторе? Господин Медисън?

Отново стискане на ръце; атмосферата беше приятелска, не така напрегната, както преди пет минути. Тривейн се почувства неудобно и не хареса това си чувство.

— Вие не правите събранието по-лесно за мен — каза той, като студено му се усмихна.

— О, господи, не го вземайте присърце. Аз си върша моята работа, а вие — вашата. Нали така, господин Медисън. Не съм ли прав, сенаторе?

Тели от Западна Вирджиния не се съгласи толкова бързо както Медисън.

— Предполагам, че е така, Алън. Не съм любител на бъркотията, така че не мога да обикна неприятното. Макар че трябва да призная, това не притеснява по-голямата част от вас.

— Никога не мислете за това…

— Аз ще приведа доказателства за това. — Беше Армбрастър от Калифорния, който говореше и едновременно изпускаше дим от лулата си.

— Добра работа, Тривейн… Искам да ви кажа нещо. Неп щеше да разпъне на кръст своите хора, хората на президента — и когато свърши събранието двама от тях не дочакаха дори разговора помежду им. Помислих си „По дяволите, те са достатъчно млади, че да се сбият“. Вместо това те бързаха да хванат такси. Жените им ги чакаха в един ресторант. Вие сте един оригинал, сенаторе.

Неп се разсмя.

— Знаете ли, че той беше кум на сватбата ми преди петнадесет години?

— Господин зам.-секретар? — първоначално обръщението не беше отправено към Тривейн, но след това усети една ръка на рамото си. Беше Нортън от Върмонт.

— Мога ли да ви видя насаме за минута?

Тривейн се отдели от групата, където Медисън и Неп спореха нещо, а Армбрастър питаше Тели за наближаващия есенен ловен сезон в Западна Вирджиния.

— Да, кажете сенаторе.

— Сигурен съм, че досега всички да ви го казвали. Вие плувате във вярна посока и скоро ще се очертае брегът…

— Аз съм от Бостън, сенаторе и обичам плаването, но не съм китоловец. Кажете ми за какво става въпрос?

— Много добре. Ще пропусна комплиментите, въпреки че вие ги заслужавате… Днес набързо поговорихте с някои от моите колеги, но ние разговаряхме много преди събранието. Искаме да знаете, че мислим също като президента. Вие сте най-добрият човек за тази работа.

— Ще ме извините, но намирам методите ви за малко странни.

Нортън се усмихна с тънките си устни на търговец. Той сега наистина търгуваше. Безспорно.

— Не странни, Тривейн, само необходими. Вие виждате, млади приятелю, че се намирате в опасна ситуация. В случай, че всичко се обърне — което между другото никой не мисли, че ще стане — това събрание ще бъде от изключителна важност. Опитайте се да разберете това, в него няма нищо лично.

— Точно така — каза Неп.

— Той е прав… Не предполагам, че старият Тели разбира. Там, в адската Западна Вирджиния, никой не смее да му се противопостави. Но това не е на сериозно, така е.

— Тогава Тели не е от колегите, с които сте се срещнали.

— Честно казано, не.

— И вие все още не сте казали това, което искате да кажете, нали?

— По дяволите, приятелю, просто почакайте малко! Опитвам се да ви обясня един процедурен аспект, така че да го разберете. Правото на решение е ваше… Освен ако не ни принудите да застанем на обратната страна. Никой от нас не иска това.

Тривейн изгледа Нортън, той беше виждал много съсухрени, сбръчкани мъже като този, които се навеждаха през оградите или гледаха отвън морските дюни в Марбълхед. Човек никога не знаеше колко прозорливост се крие в тези потъмнели очи.

— Вижте, сенаторе, всичко, което искам от това събрание, а да съм сигурен, че подкомисията ще работи като самостоятелна единица. Ако не мога да получа вашето активно сътрудничество, поне се нуждая от вашата гаранция, че ще защитавате подкомисията от нечия намеса. Това много ли ви се струва?

Нортън лаконично отговори, като амбулантен търговец, опипващ стоката.

— Самостоятелна единица? Ха… Е, нека да ви кажа, синко… Някои хора получават нервно разстройство, когато някой настоява да бъде… самостоятелна единица. Нищо не можете да направите, освен да се чудите. Съществува силен натиск и не толкова силен натиск. Никой не харесва последния, но силният е нещо съвсем друго. Добре е да се знае, че човек е отговорен и пред друг, освен пред Господа, нали?