Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Жилет, надзъртайки още веднъж през очилата си, погледна Тривейн и когато заговори, беше ясно, че е раздразнен.

— Можете да повдигате всякакви въпроси, сър. Както могат да направят и тук присъстващите господа. — Той погледна надолу към папката пред себе си и към своите собствени записки. Сенатор Нортън — вие въведохте един нюанс относно главните убеждения на господин Тривейн. Можете ли да разясните проблема, накратко ако обичате — така че да си изясним този въпрос и да продължаваме нататък. Вие желаете да се убедите, че нашият гост поне малко подкрепя фундаменталните закони на страната.

— Господин зам.-секретар — тежкият върмонтски акцент на Нортън беше отчетлив повече отколкото е необходимо. Нортън винаги знаеше кога да използва подхода си на янки. Той му беше служил в много такива сенаторски заседания — особено когато в сградата работеха телевизионни камери. Това го правеше един истински, здраво стъпил на земята американец. — Ще бъда кратък. Бих желал да ви попитам дали наистина се присъединявате към политическата система, в която живее тази страна?

— Разбира се — Тривейн беше изненадан от наивитета във въпроса, но не за дълго.

— Господин председател… — Алън Неп говореше с настроение. Аз съм безкрайно притеснен от един момент в политическата история на зам.-секретаря. Господин зам.-секретар, вие сте, както е известно… независим, ако не се лъжа?

— Точно така.

— Това е интересно. Разбира се, че зная, че в много сектори терминът „политически независим“ е високо уважаван. Той притежава приятно дрезгаво звучене.

— Нямах това предвид.

— Но има и друга страна на тази поза — продължи Неп, без да обръща внимание на отговора на Тривейн. — И аз не я намирам особено независима… господин Тривейн… Вярно ли е, че вашите компании значително се възползваха от правителствени договори — особено от максималните космически разходи?

— Това е вярно. Аз мисля, че ние оправдахме всички разходи, които направихме?

— Надявам се да е така… Но въпреки това се чудя дали вашата „независимост“ не е продиктувана от някакви други идеологически причини. Като не сте били нито на едната, нито на другата страна, вие със сигурност сте се предпазили от политически конфликти, нали?

— Още веднъж ще кажа, това не са били моите намерения.

— Имам предвид, че ще бъде трудно за някой да се опълчи срещу вас на политическа основа, тъй като вашето мнение относно това е… било… е погребано под класификацията „независим“.

— Само минута, сенаторе! — председателят, явно огорчен, говореше остро.

— Бих желал да коментирам, ако мога…

— Можете, господин Тривейн, след моето собствено изказване. Сенатор Неп, мисля, че изясних, това е двупартийно заседание. Намирам вашите забележки за неуместни и честно да ви кажа за неприятни. Сега вие можете да се изкажете, господин зам.-секретар.

— Бих желал да информирам сенатора, че всеки, по всяко време, може да се увери в моите политически убеждения, като просто ме попита за тях. Аз не съм срамежлив. От друга страна, не знаех, че правителствените договори се зачитат на основата на политическо сдружаване.

— Именно това е моята мисъл, господин Тривейн — Неп се обърна към центъра на масата. — Господин председател, по време на моите седем години в Сената много пъти подкрепях тези, чиито политически възгледи се различаваха от моите и обратното, отказвах помощ на членове от моята собствена партия. В такива случаи моето одобрение или неодобрение бяха продиктувани от специфичните въпроси. Като хора на разума, ние всички имаме същата етика. Това, което ме притеснява е, че той предпочита да се нарича „безпартиен“. Това ме притеснява. Страхувам се от такива хора, когато поемат властта. Чудя се на тяхната т.нар. „независимост“. Чудя се дали вместо това не е по-добре да бъдеш с по-силните за деня?

Настъпи моментна тишина в стаята. Жилет свали очилата си и се обърна към Неп.

— Лицемерието е най-сериозната алюзия, сенаторе.

— Простете, господин председател, но вие ни казахте да бъдем разумни… И както беше отбелязано от Джастис Брендис, честността сама по себе си не е достатъчна. Тя трябва да е съпътствана с появата на мнение. Както едно време жената на Цезар, господин председател.

— Да не би да предполагате, че принадлежа към някоя партия, сенаторе — попита Тривейн невярващо.

— Не предполагам нищо, просто изразих съмнения, които се включват към проблематиката на това събрание.