Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Тривейн зае мястото си до Уолтър Медисън и вдигна очи към издигнатата платформа. Върху нея, както обикновено, беше поставена дълга маса с необходимия брой столове, микрофон пред всеки стол и знамето на Съединените Щати на стената. Едно малко бюро с една стенографска машина се намираше под платформата на основното ниво.

Мъжете се бяха скупчили на групички и разговаряха, като жестикулираха енергично. Часовникът показа два и половина и групите започнаха да се разпръсват. Тривейн разпозна един немлад мъж, старши сенаторът от Небраска — или май беше от Йоминг — който изкачи три стъпала на платформата и се отправи към първия от двата централни стола. Неговото име беше Жилет. Той посегна към чукчето и леко почука с него.

— Може ли да освободите стаята.

Това беше знак бързо да си тръгнат онези, които нямаше да присъстват на заседанието. Даваха се последни инструкции и Тривейн осъзна, че той беше обектът на толкова много погледи. Един младолик мъж, облечен в тъмен костюм се приближи към масата и постави пепелник пред него. Той нескопосано се усмихна, като че ли желаеше да каже нещо. Беше странен момент.

Започнаха да събират списъците на сенаторите. Разменяха се сърдечни приветствия. Тривейн видя, че усмивките бяха моментни, неискрени и изкуствени; доминираше една напрегната атмосфера. Тя беше подчертана от една случка, която щеше да отмине незабелязана при други обстоятелства. Сенаторът Алън Неп, в средата на четиридесетте, с права черна коса, внимателно сресан назад, натисна копчето на микрофона си и задуха в мрежестата топка. Усиленият въздушен поток накара голяма част от сенаторите рязко да се извърнат. Те погледнаха неспокойно към колегата си. Може и да се държеше на репутацията на Неп, който се славеше с безкомпромисните си поръчвания, които предизвикваха толкова сериозни реакции. Още един странен момент.

Старият сенатор Жилет от Йоминг? Не, беше Небраска, помисли си Тривейн. Сенаторът усети напрежението и бързо, но леко почука с чукчето. Прочисти гърлото си и прие ролята на председател.

— Господа, бележити колеги, господин заместник-секретар, заседание номер 641 открива сесията си днес в два и половина часа. Нека да започне документирането.

Когато стенографът, който не гледаше нищо, безучастно започна да докосва клавишите, Тривейн осъзна, че „господин зам.-секретарят“ беше той. Той беше един от многото „господа зам.-секретари“.

— Тъй като любезно бях назначен от моите колеги за председател на това събрание, аз ще говоря както обикновено, като очертая целите на нашето събиране. В края на това встъпление ще приема всякакви допълнителни изказвания и ще дам пояснения. Надявам се няма несъответствия, тъй като вашите цели са изцяло двупартийни.

Имаше яснозабележими кимания в знак на съгласие, няколко кисели усмивки, една или две дълбоки въздишки, които означаваха, че заседание 641 на Сената е открито. Жилет посегна към една папка пред себе си и я отвори. Гласът му беше като монотонното бръмчене на съдебен прокурор.

— Състоянието на отбранителната икономика е отвратително, това е едно мнение, което всеки заинтересован гражданин споделя. Като избрани представители, наше клетвено задължение е, да използваме силите, които ни дава конституцията, за да обясним тези слабости и да ги коригираме, когато е възможно. Ние приехме постановление за образуването на изследователска подкомисия, изискана от комисията по отбраната — една подкомисия, целта на която е да направи задълбочено изследване на главните договори между департамента на отбраната и тези корпорации, които вършат бизнес с отбраната. Да ограничим нашето събиране и то със сигурност трябва да бъде ограничено поради фактора време. Предлагаме като ориентир на подкомисията сумата 1 500 000 долара. Всички договори на отбраната, надхвърлящи тази сума, се предоставят за разглеждане на подкомисията. Фактически тази комисия ще има свобода на действията да проучва всеки.

— Нашата цел този следобед е да разгледаме и съответно да приемем или отхвърлим назначението на господин Андрю Тривейн, бивш зам.-секретар на Държавния департамент, за председател на гореспоменатата подкомисия. Това събрание е вътрешно, така че документацията ще остане дълго време неприкосновена. Настоявам колегите ми да проявят съзнание и разум и ако съществуват някакви притеснения, да ги споделят. Още веднъж, по-нататък…

„Господин председател,…“ прекъсна го мекият, но сигурен глас на Андрю Тривейн. Това така изненада всички в стаята, че дори и стенографът изгуби незаинтересования си вид и погледна човека, осмелил се да прекъсне встъпителната реч на председателя. Уолтър Медисън инстинктивно посегна и сложи ръката си върху ръката на Тривейн.