Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Хай Бърнигът.

Кънектикътският Бял дом.

Колона от петте автомобила премина през вратите на станцията за автомобилни такси в Гринуич, без да спре. Дежурните служители поздравиха автоколоната, докато отминаваше. Полицаят вътре в кабината получи сигнал от мъж, който стоеше отвън, и вдигна телефона. Нормалният автомобилен поток вече можеше да се възстанови. Президентската колона, беше тръгнала към изхода на Крайбрежния път, където местната полиция беше разчистила района на полуострова. Полицаят даде заповед за пускане през Уестчестърската станция, като махна на мъжа отвън, който също му отвърна с махване и се запъти към чакащите автомобили.

Хиляда и шестстотинте мъже от охраната се разпръснаха из цялата собственост в патрули по двама. Агентът от Тайните служби Калахан беше проверил бреговата ивица със своя партньор и докато двамата се качваха по стъпалата до терасата, изучаваха с професионално око горите на склона.

Калахан беше охранявал четирима президенти. Беше на четиридесет и шест години и имаше почти двадесетгодишен стаж. Все още беше един от най-добрите от хиляда и шестстотинте мъже и го знаеше. Никой не можеше да го обвини за случая Дариен преди три години — телефонното обаждане, с което го оттеглиха от дежурство в болницата. Господи! Работата беше на толкова високо равнище, че той никога не разбра как стана. Как можеше някой друг да има кодовите цифри. Не попита, дори и когато беше вече изтеглен. И не беше близо до Белия дом, когато беше извършено убийството. Целият наряд беше сменен. Странно: той беше прикрепен отново към Тривейн и в своя доклад написа, че субектът се е срещнал с Джеймс Годдард седмица преди убийството на президента. Никой не обърна достатъчно внимание и той не повдигна никога след това въпроса. Въпреки това беше странно, че никой не се заинтересува.

Хората — позната, малкият кръг от приятели, които той и жена му имаха — винаги го питаха какво мисли за президента, който беше в момента на власт. Отговаряше по един и същи начин: трезва преценка, граничеща със сдържан ентусиазъм. Напълно аполитичен. Това беше най-добрият начин.

Единственият начин, никой не можеше да му противоречи.

Но ако бяха казвани истини, Калахан не харесваше нито една от тях. Той си бе създал собствени везни за оценяване на президента. Това беше балансът между общественика и човека в личния живот, както той го беше видял. Винаги имаше разлика, разбираше това, но, божичко, някои бяха отишли твърде надалеч.

От момента, в който започваха да действуват, везните се накланяха. Обръщаха се към нищожества с усмивки, не означаващи нищо, последвани от порой личен гняв. Яростни опити да бъдат нещо повече от човек.

Имидж.

Не можеше да му се вярва.

Най-лошото, шегуваха се с този имидж.

Може би затова Андрю Тривейн получи най-добрата оценка, той запази почти в равновесие везните. Не, че в някои моменти не избухваше за нещо или пък, че не изглеждаше непоследователен в друго, но поначало човекът в личния живот не отричаше общественика, както беше с другите президенти. Той изглеждаше… може би по-сигурен в правотата си и не трябваше да крещи или да убеждава хората.

Калахан го харесваше заради това, но и не го харесваше. Никой работещ независимо за колко време в Белия дом, не би харесал човек, който водеше кампания срещу Овалния кабинет. Кампания, започнала седмици след убийството, дни след като Тривейн беше получил сенаторското място от Кънектикът. Внезапната позиция на вестниците, обиколките из страната, доведоха до резултат, който предизвика драматични пресконференции и едно след друго появяване по телевизията. Този човек изпитваше глад, подтикваща, студена амбиция, смесена с очарователна стеснителност. Човекът с отговорите, защото той беше човек на днешния ден. Неговите придружители дори измислиха фраза, която се използуваше постоянно: „Образец на добродетелност“. Фаворитът на охраната не можеше да хареса такъв човек. Прекалено очевидно беше, че той иска да седне на президентския стол.

Повторното свикване на конгреса от Тривейн, смая състава на Белия дом, на който и досега му бе трудно да се приспособи към страшната смяна на властта — неочаквана, нежелана, незаконна. Никой не бе подготвен и не знаеше как да спре упорития, дори много влиятелен сенатор от Кънектикът.

И изведнъж на агент Калахан от службата за охрана му дойде на ум, че всъщност никой не искаше да го спира.

Автоколоната се насочи към широкото място пред къщата. Вратите на първия и третия автомобил се бяха отворили преди колите да спрат и мъжете се бяха подали без усилие, наполовина навън, като се държаха за вътрешните рамки, готови да скочат в първия подходящ момент.