Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Каза на отвратителния барман, че няма да има нищо против да намери жена. Не, не жена, младо момиче. Младо момиче с големи гърди и твърди тънки крака. Не жена с провиснали гърди и дебели крака, която да издава гъгниви звуци и да се оплаква.

Отвратителният барман с отвратителната престилка му намери няколко. Годдард ги заведе в наетата стая, за да си избере. спря се на едно момиче, което разкопча блузата си и му показа своите големи, стърчащи гърди. Всъщност тя разкопча блузата си и извади гърдите си от сутиена, а след това му се усмихна!

Когато заговори, гласът й бе мек, почти мелодичен.

Нуждаеше се спешно от пари. Той не попита защо. Каза му, че ако й даде пари, ще го успокои и ще направи нещо, което той никога няма да забрави.

Ако й плати, тя ще го заведе в чудесна стара къща в тих, старомоден квартал на Вашингтон, където той би могъл да стои, докато иска и никой не ще го намери. И там имаше други момичета — млади, с големи гърди… и други чудесни неща.

Тя седна до него в наетата стая, протегна ръката си между неговите крака и хвана члена му.

Жена му никога, никога не беше правила това. И гласът на момичето бе мек, липсваше грубата враждебност, с който той се бе примирил за почти двадесет и пет години. Той не слушаше присъщите за жените оплаквания, а само молба.

Съгласи се и й показа парите. Не й ги даде, а само й ги показа.

Той не беше „ненужният“ крайъгълен камък на „Дженеси Индъстриз“.

Но трябваше да купи още едно последно нещо от отвратителния барман, преди да замине с младото едрогърдесто момиче.

В началото барманът се колебаеше, но престана веднага, щом Джеймс Годдард направи нова стодоларова сметка.

Старият викториански дом бе всичко, за което момичето говореше. Дадоха му стая. Сам пренесе куфарите си, не даде на никого да се докосне до тях.

И тя го успокои, дойде в неговата стая. И когато той свърши, когато експлодира със сила, каквато никога не бе имал за двадесет и пет години, тя напусна тихо стаята и той остана да почива.

Почувствува се отпочинал. Седна на леглото, съхраняващо хубавия спомен, и погледна четирите куфара, наредени върху отвратителната маса. Той стана, беше гол освен три-четвъртите чорапи, и отиде до масата. Помнеше точно в кой куфар беше сложил последната покупка, направена от отвратителния барман.

Вторият куфар отгоре-надолу.

Махна първия куфар от купчината и го постави на пода. Отвори следващия.

Върху книжата и документите най-отгоре лежеше оръжие.

Беше започнало.

Обречената земя. Армагедон на планетата, този остров на прокълнатите властници, които бяха обречени на ненаситност, докато най-голямото добро се беше превърнало в най-голямото зло. Защото земята принадлежеше на прокълнатите властници.

И лудостта беше натрапчиво, шокиращо проявена с един единствен ужасен факт.

Андрю Тривейн седна в трапезарията на масата, която стоеше пред гледащия към водата прозорец и цялото му тяло трепереше. Утринното слънце, пускащо разсеяни снопове светлина върху повърхността на океана, не възвестяваше славна сутрин, а вещаеше лошо предзнаменование. Светкавици от светлина сякаш се сблъскваха на яркия слънчев хоризонт.

Безкраен адски ден.

Тривейн погледна с мъка вестника. заглавието се простираше на първата страница на „Ню Йорк Таймс“, внушавайки безличността на един действителен терор:

УБИТ Е ПРЕЗИДЕНТЪТ:

УБИЙСТВОТО НА АВТОМОБИЛНАТА АЛЕЯ В БЕЛИЯ ДОМ ИЗВЪРШЕНО ОТ ДИРЕКТОР НА ФИРМА

ОФИЦИАЛНА СМЪРТ: 17:31 ЧАСА

Убиецът отнема живота си. Джеймс Годдард — президент на отдела на „Дженеси Индъстриз“ в Сан Франциско, е идентифициран като убиец.

Вицепрезидентът Суорн свиква съвещание на кабинета в 7.00 часа. Конгресът отново е свикан.

Актът бе абсурдно прост. Президентът на Съединените Щати показваше на репортери украсата на поляната на Белия дом за Коледа, когато беше поздравил в празничен дух последната група туристи, напускащи парка. Джеймс Годдард беше сред тях. Според екскурзоводите, през последните няколко дни Годдард беше направил много обиколки на Белия дом.

Весела Коледа, мистър президент.

На вътрешните страници беше изложен биографичен материал за Годдард и догадки относно злодейството. Беше придадено неочаквано значение на истерични, бързо написани интервюта.

А в десния долен ъгъл на заглавната страница беше напечатано изявление, наглостта на което накара Тривейн да застине невярващо.

Реакцията на „Дженеси“