Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Сан Франциско., 18 декември — Ръководството на „Дженеси“ пристигна с чартърни полети през нощта от цялата страна в града. Административният състав проведе срещи при закрити врати, като се опита да разкрие мистерията на случая вчера във Вашингтон. Важен резултат от тези конференции е появата на Луис Ригс като несъмнен говорител на отдела на „Дженеси Индъстриз“ в Сан Франциско, бе мнението на централното ръководство. Ригс, боен ветеран от Виетнам, е младият икономист, който беше главен помощник и счетоводител на Годдард. Според доверени лица, Ригс е бил загрижен от седмици за безотговорното поведение на своя шеф и лично е изпращал поверителни записки до други висшестоящи лица от ръководния отдел, споделящ опасенията си. Също така беше съобщено, че Ригс е излетял за Вашингтон за среща с новия президент.

Беше започнало.

И Андрю Тривейн знаеше, че нямаше да позволи всичко това да продължи. Не би могъл да стане свидетел на катаклизма, без да повдигне глас, без да позволи на страната да знае.

Но страната беше в паника, светът беше в паника. Не можеше да смеси истерията със своята болка.

Знаеше това добре.

Той знаеше също, че не би могъл да реагира така, както жена му и дъщеря му.

Неговата дъщеря. Неговият син.

Изгубените объркани пазачи на утрешния ден.

Дъщеря му донесе първа новината. Двете деца си бяха вкъщи за празниците и бяха излезли поотделно. Пам беше отишла да пазарува, Стив — на среща с негови връстници, където преувеличаваха случките от техните първи семестри. Анди и Филис седяха тихо долу в кабинета и планираха почивката през януари.

Филис настояваше да отидат на Карибските острови, топла страна, където Анди би могъл да прекара часове в неговия любим океан, плувайки около островите и където топлите ветрове облекчават болката и гнева. Можеха да наемат къща на Сейнт Мартин и с техните добре известни доходи биха лекували раните си.

Вратата на кабинета беше отворена, единственият шум идваше отгоре, където Лилиан чистеше с прахосмукачка стените.

И двамата чуха трясъка на външната врата, истеричните хълцания и виковете за помощ.

Викове към майка и татко. Към някого.

И двамата излетяха от кабинета, изтичаха по стълбите и видяха дъщеря си в хола. Сълзите й се стичаха по лицето, очите й бяха уплашени.

— Пам! За бога, какво се е случило?

— О, Боже! Боже! Не знаете ли?

— Какво да знаем?

— Включете радиото. Извикайте някого. Той е убит!

— Кой?

— Президентът е убит! Той е убит!

— О, господи! — каза Филис едва чуто, докато се обръщаше към съпруга си и търсеше лицето му. Андрю се приближи инстинктивно към нея. Неизказаните изречения-въпроси бяха толкова ясни, толкова съкровени, изпълнени с агония и личен страх, че не можеха да се изразят с думи.

— Защо? Защо? — крещеше Памела Тривейн.

Андрю пусна жена си и тихо и нежно й нареди да отиде при дъщеря им. Той бързо влезе във всекидневната и вдигна телефона.

Никой не можеше да му каже нищо друго, освен ужасните факти, невероятния разказ. Почти всички тайни линии, които той знаеше във Вашингтон, бяха заети. Тези, които можа да набере, нямаха време за него, правителството на Съединените Щати трябваше да вземе мерки за запазването си на всяка цена.

Телевизионните и радиостанциите преустановиха предаванията и рекламите и разтревожени говорители започнаха да повтарят известното. Някои коментатори плачеха открито, други предадоха гнева, дошъл заедно с открития укор на техните многобройни, смълчани слушатели и зрители.

„В студията“ или „в другия край на линията“ случайно бяха много амбициозни хора — политици от втори ранг, треторазредни журналисти, няколко помпозни, авторитетни, говорещи разчленено членове на академии — и всички бяха готови да превърнат своето начинание в незабавно признаване, като даваха нелепите си схващания и съвети на вцепенената публика, която желаеше да бъде поучавана в този момент на объркване.

Тривейн нагласи няколкото радиоапарата в къщата на една станция — най-малко безотговорната, както си мислеше той. Отиде в стаята на Пам, като се надяваше да намери там Филис. Нямаше я. Пам говореше тихо с Лилиан, жената плачеше и Пам възвръщаше контрола над себе си, като утешаваше по-старата жена.

Андрю затвори вратата на стаята на дъщеря си и слезе долу в спалнята. Жена му седеше до прозореца, ранната вечер се промъкваше през дърветата и се отразяваше във водата.

Падаше мрак.

Той отиде при нея и коленичи до стола й. Тя се взря в него и той разбра, че жена му знае какво ще направи той, преди самият да знаеше.