Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Тогава извикахте Купър — каза президентът.

— Да. И научих, че не само съм бил кандидат на Пентагона — „Дженеси Индъстриз“, но че така е било замислено още от самото начало. Всички средства на армията щяха да бъдат използувани за осигуряването на моето избиране — военните информационни резерви, промишлени споразумения, дори въвеждане на вътрешно гласуване. „Дженеси“ имаше грижата за ръководенето и работата на избирателните комисии и за сградите, определени за гласуването. Те нямаше да загубят. Щяха да смажат мен. Ако спечелехте не дай боже, щяха да ме извадят от играта. Тогава, за да бъда независим, за да ги изоблича, би означавало да изоблича себе си.

— При това положение бихте се изложили на провал или — опазил ни Бог — бихте поставили на риск доверието във вашата администрация — довърши президентът.

— Поели са значителни рискове — каза Уилям Хил. — Не е в техния стил.

— Имат ли друг избор, Бил? Не могат да го купят или убедят. Ако нашият млад приятел им нанесеше удар, те щяха да изпълняват заповедите му. На пръв поглед разрешението е същото. Системна преработка, противопоставена на икономическия хаос. Аз бих се съгласил. Също и вие.

— Говорите така, сякаш знаете всичко за… тях.

— До голяма степен, но едва ли „всичко“. Сигурен съм, че има области, в които можете да ни осведомите. Ще оценим вашите пълни сведения. Класифицирани, разбира се.

— Класифицирани? Тези факти не могат да се квалифицират, мистър президент. Те трябва да станат обществено достояние.

— Не мислехте така преди двадесет и четири часа.

— Условията бяха други.

— Прочетох доклада. Той е напълно задоволителен.

— Не е задоволителен. Снощи работих пет часа с един човек — Годдард…

— „Дженеси“. Президент на отдела в Сан Франциско — тихо каза Уилям Хил в отговор на погледа на човека, седнал зад бюрото.

— Той напусна Сан Франциско с четири куфара, пълни с документи за задълженията на „Дженеси“, които са събирани с години. Голяма част от тях никога не е излизала на бял свят.

— Сигурен съм, че ще напишете това в сведенията. Докладът ще остане така, както сте го представили.

— Не, не може. Не мога да се съглася с това!

— Ще се съгласите! — президентът прекъсна Тривейн. — Ще се съгласите, защото такова е решението на този кабинет.

— Не можете да наложите това решение! Вие нямате контрол над мен.

— Не бъдете така уверен. Вие представихте официално вашия доклад на този кабинет. Документът носи подписа ви. Между другото притежаваме четири копия с неотворени печати. Да оспорвате, че този отделен доклад не е автентичен и че трябва да се анулира, защото с него е спекулирано заради политическите амбиции на председателя на подкомисията, ще доведе до най-сериозни последици. Ако ви позволя да го анулирате поради която и да е от изброените причини, означава да поставя моята администрация под съмнение. Противниците ни биха се заклели, че желаем промени. Не мога да допусна това. Този кабинет се занимава ежедневно с вътрешните и външните проблеми на страната. Няма да изложите на рискове работата ни в тези области, защото вашите амбиции са се осуетили. В този случай трябва да останем извън всякакво подозрение.

Гласът на Тривейн издаде изненадата му. Едва чуто, той каза:

— Точно това биха казали и те.

— Нямам никакви угризения на съвестта, че крада чужда стратегия, ако тя има достойнства.

— А ако кажа, че докладът не е автентичен и завършен?

— Изключим ли личното терзание и присмеха, на който обричате себе си и семейството си — тихо каза Уилям Хил, като гледаше Тривейн, — кой би ви повярвал?… Изгубихте възможността да ви се вярва, като изпратихте този доклад вчера. Сега искате да представите друг? Може би ще има трети, ако някоя политическа група ви препоръча за този пост. Може да има дори четвърти — съществуват други кабинети, други разговори. Кога ще спре гъвкавият председател? Още колко доклада има?

— Не ме интересува мнението на другите. Казах го още в началото и отново го казвам. Нямам какво да губя или печеля.

— Освен способността ви да работите за ползата на държавата — каза президентът. — Не можете да живеете без нея, мистър Тривейн. Никой с вашите способности не би могъл. А тя ще ви бъде отнета. Ще загубите общественото си положение. Никой вече няма да ви вярва. Мисля, че при това положение ще е трудно да просъществувате. Всички се нуждаем от нещо — никой не е напълно самозадоволен.

Андрю слушаше със затворени очи президента. Той разбра неоспоримата истина в думите на този човек.