Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Тривейн тихо въздъхна, преди да заговори.

— Ако знаех само за миг, че ще се явите на изборите за втори мандат, нищо подобно нямаше да се случи. Съжалявам повече, отколкото мога да ви опиша.

Усмивката на президента изчезна. Хил започна да говори, но бе спрян от твърдата, въдворяваща тишина ръка.

— Мисля, че трябва по-добре да обясните това, мистър Тривейн.

— Беше ми известно, че няма да се борите за втори мандат… решението бе окончателно.

— И вие повярвахте.

— Това бе в основата на преговорите. В крайна сметка единствената причина да ги провеждам.

— Беше ли ви казано защо?

— Да… Съжалявам.

Президентът погледна Тривейн изпитателно и Андрю се почувствува ужасно. Не искаше да гледа този силен, красив мъж, но знаеше, че не трябва да се колебае.

— Здравето ми? — попита президентът просто.

— Да.

— Рак?

— Така заключих… Съжалявам.

— Недейте. Това е лъжа.

— Да, мистър президент.

— Казах, че е лъжа.

— Много добре, сър.

— Не схващате, мистър Тривейн. Това е лъжа. Най-простата, груба лъжа, която може да бъде използувана в политиката.

Челюстта на Тривейн увисна, като погледна завършените, силни черти на мъжа зад бюрото. Гледаше го твърдо, убеждавайки в истинността на думите си.

— Тогава аз съм най-големият глупак.

— Предпочитам това пред обратни резултати от изборите… Възнамерявам да поема курса на моята партия, компанията и да се върна в кабинета. Разбрахте ли?

— Да.

— Мистър Тривейн — каза меко Уилям Хил. — Моля ви да приемете извиненията ми. Не сте само вие глупак в тази стая — старият човек се опита да се усмихне. Заедно сме се запътили към последното място. И двамата изглеждаме смешни.

— Кой по-точно ви прочете преждевременния некролог?

— Беше прочетен два пъти. Първият път беше във Вила Д’Есте в Джорджтаун. Отидох скептично настроен — да видя кой ще откупи доклада на подкомисията. За моя изненада никой не се опита, напротив, тъкмо обратното. Излязох оттам три-четвърти кандидат.

— Все още нямате…

— Извинете. Сенаторът Алън Неп. Съобщи в, мисля че се нарича, „двупартиен дух“, че напускате в края на мандата. И че доброто на страната тепърва предстои.

Като обърна леко глава към Хил, президентът каза:

— Ще оправиш ли нещата, Бил?

— Енергичният сенатор ще бъде уволнен преди края на месеца. Приемете го като коледен подарък, мистър президент.

— Продължете, моля.

— Втората инстанция беше в Ню Йорк. В Уолдорф. Въздържах се на обсъждането с Арон Грийн и Ян Хамилтън… Мислех, че ще победя, затова оставих доклада така, както сте го прочели. Хамилтън каза, че няма да преживеете втори мандат и че ще се кандидатирате за вицепрезидент или за кмет на Ню Йорк. Не можеха да се примирят и с това.

— Сцила и Харибда отново се развихрят, а, Бил?

— Твърде далеч отидоха.

— Винаги са били такива. Остави ги.

— Разбирам.

Тривейн следеше кратката размяна на реплики между по-възрастните мъже.

— Мистър президент, не разбирам. Как можете да кажете това? Тези мъже трябва…

— Ще стигнем и до това, мистър Тривейн — прекъсна го президентът. — Един последен въпрос. Кога научихте, че сте манипулиран?… Брилянтно, ако мога да допълня, като виждам цялата картина.

— От Пол Бонър.

— Кой?

— Майор Пол Бонър.

— От Пентагона — констатира президентът. — Който уби човека в къщата ви в Кънектикът?

— Да, сър. Той спаси живота ми. Ще бъде обвинен в убийство, след което ще се изправи пред военния съд и ще бъде изгонен от армията.

— Не мислите ли, че е справедливо?

— Не. Често не съм съгласен с майора, но…

— Ще преразгледам случая — прекъсна го президентът и драсна бързо някаква бележка. — Какво ви каза този Бонър?

Андрю направи малка пауза: искаше да бъде напълно точен. Дължеше го на Бонър.

— Че бригаден генерал на име Купър, в състояние на депресия и тревога, му е казал, че аз съм кандидатът на Пентагона, че ироничното положение, в което се намира майора, в крайна сметка…

Тривейн отново спря, смутен от собствените си думи.

— Военният съд на Бонър трябваше да бъде отменен чрез намеса на изпълнителната власт… Чрез моя намеса.

— Божичко! — простена почти нечуто Хил.

— И?

— Беше безсмислено. Погледнах на срещата си с Хамилтън и Грийн като победител, а на тяхното участие — като капитулация. Бях сигурен в две неща. Първо, че аз не бях техен кандидат; и второ, че те приеха моите условия. Те излизаха от играта… Сведенията на Бонър разбиха всичко, в което вярвах.