Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Бихте ли изяснили? — попита Хил.

— Разбира се. Бях подведен да повярвам, не, това не е точно, самоубедих се, че бих могъл да стигна до разрешение, като премахна най-важните личности. С тяхното изчезване основните мотиви биха могли да се изменят. Тогава корпорацията, или стотиците компании, биха подлежали на преструктуриране. Те биха добили ново административно положение и вкарани в съответния бизнес.

— Разбирам — каза президента. — Изкоренявате корумпираните, следва нова корупция и хаосът е предотвратен.

— Да, сър.

— Само, че в крайна сметка корумпираните не могат да се изкоренят — добави Хил, като избягваше да поглежда Тривейн в очите.

— Това е моето заключение.

— Разбирате че вашето… решение е за предпочитане пред хаоса, който ще се създаде след разпадането на „Дженеси Индъстриз“. „Дженеси“ е главният производител на програми за отбрана на страната. Загубването на доверие към такава институция би имало огромен ефект върху нацията — президентът се облегна назад отново.

— Това мислех и аз.

— Мисля, че е логично.

— Вече не е приемливо, мистър президент. Мистър Хил току-що каза… корумпираните не могат да бъдат унищожени.

— Но могат ли да бъдат използувани? — гласът на президента беше твърд, това не беше въпрос.

— В никакъв случай. Колкото повече укрепват, толкова по-сигурен става техният контрол. Те поставят основата, която ще бъде предадена когато и на когото те искат. И търгуват съвършено. Елитен съвет, който ще бъде наследен от самите тях и защитен от фантастични икономически ресурси. Единственото разрешение е да бъдат разобличени. Веднага.

— Не търгувате ли вие, мистър председател?

Тривейн отново се подразни от титлата, с която се обърна Хил.

— Говоря ви истината.

— Чия истина? — попита посланикът.

— Истината изобщо, мистър Хил.

— Прескочихте я, когато представихте доклада си. Истината се промени. Преценката ви бе друга.

— Да. Защото не ми бяха известни фактите.

Уилям Хил понижи гласа си и заговори безчувствено.

— Кои факти? Или той е само един? Фактът, че направихте компромис с вашата подкомисия за сметка на едно празно предложение — президентският стол на Съединените Щати.

Стомашните му мускули се свиха.

— Вие знаехте.

— Наистина ли мислехте обратното?

— Странно, но не съм се замислял много. Предполагам, че е глупаво.

— Защо? Това не е предателство спрямо мен. Възложих ви задача. Не съм искал политическа преданост.

— Но искахте честност, мистър президент — каза убедено Хил.

— Коя честност, мистър посланик? — изстреля президентът. — Трябва ли да ви напомням вашите забележки относно истините и абсолютите?… О, не, мистър Тривейн, не съм любезен, нито внимателен. Само съм убеден, че променихте мнението си, щом разбрахте… Това улеснява работата ми. Защото причината, поради която задържах доклада на подкомисията, единствената цел, поради която упражних това правомощие, беше да ви попреча да разкъсате страната… да използувате „Дженеси Индъстриз“ като средство за разрушаване на огромен сектор от икономиката, лишаване от средства за прехрана, безразборно подронване на репутации. Можете да си представите изненадата ми, когато прочетох написаното от вас.

Андрю Тривейн отвърна на погледа на президента.

— Изключително изказване.

— Не повече от вашия доклад. Освен това отказахте да съобщите поне на тези, които трябваше да го получат, точно кога ще представите доклада си. Не го съгласувахте с правителството. Не се представихте, както е прието, в министерството на правосъдието преди последното заседание.

— Не ми беше известен този ред. А дори и да знаех, нямаше да го изпълня.

— Вежливостта, ползата и простата защита са неща, заради които би трябвало да го знаете — подхвърли Хил. — Доколкото разбирам обаче, бил сте зает с по-важни неща.

— Мистър посланик, репликирате ме непрекъснато, откакто съм тук. Не ми харесва! С всичкото ми подобаващо уважение ви моля да спрете.

— С много по-малко уважение, мистър Тривейн, ще продължа, докато президентът ми каже да спра.

— Моля те, Бил… Мистър Хил е работил тясно с този кабинет и с много от предшествениците ми, Тривейн. Той гледа на вашите действия по-строго, отколкото аз — президентът се усмихна меко. — Посланикът не е, нито ще бъде политик. Просто вярва, че се опитвате да ми попречите да президентствам втори мандат. Пожелавам ви късмет, мисля, че няма да мажете. Или допускам, че по-правилно е да кажа „не бихте могъл“.