Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Тривейн почувствува студенината в гласа на Хил и титлата, натъртена с монотонност, която граничеше с обида. Посланикът бе недоволен човек. Отлично, помисли Андрю. Странно, но отлично. Бе ядосан на самия себе си.

Отново насочи вниманието си към президента, който му посочи един от четирите стола образуващи полукръг пред бюрото.

— Благодаря — Тривейн седна.

— Какъв беше този цитат — попита президентът с лек хумор. — „Ние тримата отново се срещаме“… Така ли е?

— Вярвам — бавно каза Хил, като стоеше все още изправен — че правилният израз е „Кога ние тримата ще се срещнем отново?“ Тримата във въпроса предсказваха падането на едно правителство, но не бяха сигурни дали дори те ще оцелеят.

Президентът погледна Хил, очите му се забиха дълбоко в очите на стареца, погледът му изразяваше смесица от съчувствие и раздразнение.

— Мисля, че това е твърде мъдро, Бил. Не съм сигурен дали отклонението би се харесало на учените.

— За щастие, мистър президент, учените не ме интересуват.

— Трябва да ви засягат, мистър посланик — каза рязко президентът, обръщайки се към Тривейн. — Мога само да предположа, мистър Тривейн, че помолихте за тази среща в резултат на упражнените от мен изпълнителни правомощия. Спрях доклада на подкомисията по причини, които ви изглеждат съмнителни и искате обяснение. Напълно сте прав. Причините, които използувах, бяха неверни.

Андрю беше изненадан. Не беше питал въобще за причините. Те му служеха за защита.

— Не ми беше известно мистър президент. Вашето обяснение ме изненадва.

— Нима? Учуден съм. Трикът ми изглеждаше толкова прозрачен? Поне си помислих, че вие ще го сметнете за такъв. Смъртта на Робърт Уебстър беше скрита война, която в никакъв случай не ви засягаше. Не познавате тези хора, не бихте могли да ги разпознаете. Уебстър ги познаваше и можеше да го стори, следователно трябваше да бъде накаран да мълчи. Вие сте последният човек, до когото биха се докоснали.

Тривейн се изчерви, отчасти от яд, но най-много заради собствената си неспособност. Разбира се, че беше „последният човек, до когото биха се докоснали“. Убийството му би предизвикало развихряне, безжалостни проучвания, напрегнато преследване на убийците. Но не и убийството на Робърт Уебстър. Нямаше особено преследване на убийците му. Боби Уебстър не бе неудобен за никого. Включително и на човека, който седна зад бюрото в Овалния кабинет.

— Разбирам. Благодаря за практическия урок.

— За това е цялата работа.

— Тогава бих поискал обяснение, сър.

— Ще го имате, мистър председател — каза Уилям Хил, като отиде до най-отдалечения от Тривейн стол и седна.

Президентът отговори бързо, опитвайки се да спре нападките на Хил.

— Разбира се, че ще го имате, трябва да го имате. Но, ако ми простите, бих искал да упражня друго правомощие. Нека не го наричаме изпълнително. Просто да го назовем изключително право на старец. Тогава можем да продължим… Любопитен съм. Защо мислехте, че тази среща е жизнено необходима? Бях точно уведомен, че не сте дали пет пари за чакащите за среща пред бюрото отвън, докато сте били във фоайето… Плътната сутрешна програма бе разместена… Докладът е завършен. Формалностите по отлагането му не са точно толкова важни.

— Не знаех, кога ще пуснете доклада.

— Това засяга ли ви?

— Да, мистър президент.

— Защо? — Уилям Хил се намеси грубо. — Мислите ли, че президентът възнамерява да го спре?

— Не… Той не е завършен.

За няколко секунди стояха в пълно мълчание. Президентът и посланикът си размениха погледи. Президентът се облегна назад.

— Четох го почти цялата нощ, мистър Тривейн. Смятам, че е пълен.

— Не е.

— Какво липсва? . попита Хил. — Или трябва да попитам какво е променено?

— И двете са верни, мистър Хил. Пропуснато и променено… Поради причини, които навремето мислех за разумни, изключих подробности относно корпорацията „Дженеси Индъстриз“, които са наказуеми.

Президентът седна и погледна Тривейн.

— Защо го направихте?

— Защото мислех, че мога да контролирам положението, без да влагам чувства. Сбърках. Всичко трябва да бъде показано. Напълно.

Президентът отмести погледа си от Тривейн. Беше сложил лакътя си на облегалката на стола и докосваше в бавен ритъм с пръсти брадичката си.

— Често първопричините са ценни, особено когато произлизат от такъв разумен човек като вас.

— В случая „Дженеси Индъстриз“ преценката ми се оказа погрешна. Бях подведен от неоснователен довод.