Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Спрете! Спрете!

— Отговорете!

— Как мога да знам? Питайте тях!

— Кого?

— Не знам.

— Грийн?

— Да. Питайте него!

— Хамилтън?

— Да, разбира се.

— Какво могат да ми гарантират?

— Всичко. Вие го знаете!

— Кажете го, мръсен отходен канал!

— На можете да ми говорите така, нямате право!

— Кажете го.

— То е, което ви е необходимо. Съюзите. Ръководството… Всички психологически профили в цялата страна… Вкарали сме ги във военните компютри. Ще действуваме съгласувано.

— О, боже… президентът знае ли?

— Със сигурност не от нас.

— И никой не е отменил тези заповеди през последните пет дни?

— Разбира се.

Тривейн седна на стола, като понижи внезапно гласа си.

— Сигурен ли сте, генерале?

— Да.

Тривейн закри лицето си с ръце и въздъхна. Имаше чувството, че лети лудо по стръмно наклонен завой и се приземява неконтролируемо в бурните води долу.

Защо винаги трябваше да си представя води?

— Благодаря, генерал Купър — каза меко Тривейн. — Мисля, че свърших.

— Моля?

— Казах. Уважавам ви. Не знам дали щях да изпитвам това чувство към вас, ако не беше Пол Бонър. Чували ли сте за майор Бонър, генерале? Сигурен съм, че сме говорили. Ще ви дам един искрен съвет. Изчезвайте, Купър. Изчезвайте бързо оттук.

Бригаден генерал Лестър Купър погледна със зачервени очи цивилния, който беше закрил лицето си с ръце.

— Не разбирам.

— Научих, че скоро ще се пенсионирате… Мога ли най-почтително да ви помоля да си подадете оставката утре сутринта.

Купър отвори уста и млъкна. Андрю Тривейн свали ръце от лицето си и погледна в изморените очи на генерала. С последни сили офицерът се бе опитал да контролира Уест Пойнт, но без успех.

— Вие не… Вие нямате… Свободен ли съм?

— Да… Бог е свидетел, че заслужавате това.

— Надявам се. Благодаря, господин председател.

Сам Викарсън видя как генералът излиза от кабинета на Тривейн. Беше около шест и половина. Андрю бе определил срещата с Купър да започне след пет. Освен тях тримата в отдела на подкомисията нямаше никой и Сам можеше да отпраща всички закъснели посетители или служители, които се появяваха внезапно.

Бригадният генерал погледна Викарсън с невиждащи очи. Известно време остана неподвижен, като концентрираше погледа си върху младия адвокат. После направи нещо много странно според Сам. Изправи се и вдигна за поздрав дясната ръка до козирката. Стоя така, докато Сам Викарсън кимна мълчаливо с глава. Едва тогава генералът отпусна ръката си, обърна се и излезе.

Сам влезе бързо в кабинета на Тривейн. Председателят на подкомисията към Комисията за отбрана изглеждаше толкова уморен, колкото прославената легенда, стояла току-що срещу него. Андрю се беше отпуснал назад във въртящия стол. Бе подпрял лакътя на дясната си ръка на страничната облегалка и прикрепяше с палец брадичката си. Очите му бяха затворени.

— Трябва да е станало нещо — каза тихо Сам. За момент помислих, че трябва да викам бърза помощ. Да бяхте видели навън Купър. Изглеждаше, като че ли е пъхнал главата си в зареден резервоар.

— Не говори толкова самодоволно — отвърна Тривейн със затворени очи. — Няма за какво да се радваш. Мисля, че дължим много на Купър и на всички Купъровци. Искаме от тях да извършат невъзможното, без да ги подготвим. По дяволите, дори не ги предупреждаваме как да действуват спрямо политическите мисии, с които ги караме да се занимават. Накрая ги докарваме до абсурд, когато се опитат да се справят с тях. — Тривейн отвори очите си и погледна Сам. — Не мислиш ли, че е нечестно?

— Страхувам се, че не, сър. — Викарсън се опита да смекчи несъгласието си. — Хора от рода на Купър, заемащи такива високи постове, могат да намерят десетки импровизирани трибуни и доста свободно време в телевизията и радиото, за да се оплакват. Поне да го правят преди да поддържат „Дженеси Индъстриз“.

— Сам, Сам — обади се Тривейн отегчено. — Не можеш да ме накараш да кажа „да“, суетата ми пречи. Предполагам, че това е предимство за теб.

— Разбира се. Един ден може да ми се наложи да си търся работа.

— Съмнявам се. — Тривейн стана, разходи се пред бюрото и се облегна на ръба. — Разбираш ли какво направиха те, Сам? Построили са моята така наречена кандидатура по начин, по който победа означава аз да спечеля като техен кандидат. Купър е доказателството.

— Е, и какво? Не сте ги молили за това.

— Но бих приел. Съзнателно, мълчаливо се превърнах в неизменна част от корупцията, срещу която се борих… Да унищожа Луцифер означава да унищожа себе си.