Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Тривейн стана и отиде мълчаливо до малкия прозорец. В двора един набръчкан генерал обучаваше взвод от младши лейтенанти. Някои от младежите потропваха с крака, други духаха в шепите си, замръзнали от декемврийския студ в Арлингтън. Полковникът беше разгърден, лаконичен и изглеждаше безразличен към времето.

— А истината? Тя интересува ли ви, майоре?

— Дайте ми вяра, вие сте политик.

Съвършено очевидно е.

— Каква е вашата версия? — Тривейн се обърна към стаята.

— Купър каза, че на армията не й изнася човек като мен. Истината е, че не изнасям на вас. Аз съм камък на пътя ви към президентския стол.

— Това е абсурдно!

— Хайде, хайде! Организирате съдебен процес, оправдавате ме, както трябва да бъде — и вие оставате чист. Никой не може да ви обвини, че сте избягали от войничето, по което е стреляно. Но в този процес всичко е преценено. Никакви странични неща, само нужните факти, мадам. Дори военният адвокат ми даде да го разбера. Една съботна вечер в Кънектикът. Не Сан Франциско, не Хюстън или Сиатъл. Никакви „Дженеси Индъстриз“!… После без много шум ме изритват чрез инсценирано съдебно заседание. Земята продължава да се върти и вече няма притеснени. Отвращавам се от това, че никой от вас не излиза да го каже!

— Не мога, защото не е вярно.

— По дяволите това „не е вярно“! Всичко е скрито под добрите намерения. Когато търгувате, продавате и душите си. Давам ви вяра, вие пак не я вземате.

— Вън от играта сте, Пол.

— Глупости! Да не искате да кажете, че вие не участвувате в нея? Дори чувам, че получихте сенатско място. Дяволски удобно, нали?

— Заклевам се, че не знам откъде Купър е получил такава информация.

— Вярна ли е?

Тривейн се обърна с гръб към Бонър, поглеждайки отново взвода от младши лейтенанти.

— Всичко… е без значение.

— О, чудесно! „Без значение“. Какво ще направите сега? Ще вдигнете знамето и ще видите дали ще ви помогне да се измъкнете от Устпорт? Слушайте, Анди, ще ви кажа това, което казах на Купър. Новият голям трик, това внезапно измъкване не ми харесва повече от другите неща, които открих през последните месеци. Ако трябва да бъда откровен, не харесвам военното управление, техните методи на работа. Те намирисват… От друга страна, ще бъда най-големият лицемер, ако сега започна да проповядвам морал. Пожертвувах кариерата си, вярвайки, че военните цели са тяхното оправдание. Нека избраните от народа цивилни се грижат за морала, за мен това винаги е било чужда територия… Е, това е планът на голямата игра, нали? Аз не участвувам в нея. Пожелавам ви късмет!

Взводът от младши лейтенанти в двора се разпръсваше. Разгърденият полковник палеше цигара. Лекцията беше свършила.

Изведнъж Тривейн се почувствува изморен и изхабен. Нищо не беше така, както изглеждаше. Той се обърна към Бонър, който стоеше безобидно и небрежно на стола.

— Какво искате да кажете?

— Бързо се гневите. Ще ме накарате да премахна всякакъв шанс за намеса от моя страна.

— Престанете да се преструвате! Говорете ясно, майоре!

— Гледайте си работата, мистър президент! Те са хванали вас, друг не им трябва! Независимият, неподкупен мистър Чист. Не биха направили по-добро нещо, дори ако призовяха Йоан Кръстител заедно с Тома Неверни. Тревогите на Пентагона свършват дотук.

— Идвало ли ви е на ум, че може сега да започват?

Бонър повдигна рамене и се засмя тихо с влудяваща откровеност.

— Вие сте най-смешният негър в плантацията, мастър. Но не е необходимо да говорите тези смехории. Няма да ви прекъсвам, защото това не ме интересува.

— Попитах ви нещо и очаквам отговор. Искате да кажете, че съм купен. Отричам! Защо мислите така?

— Защото познавам тези типове. Те ще ви осигурят поста. Няма да го направят, докато не получат сигурни гаранции.

Тривейн слезе от таксито на миля от Потомак Тауърз. Време беше да повърви, помисли, анализира. Да се опита да открие логика в абсурда.

Мислите му бяха прекъснати от автомобилни клаксони, бибкащи сърдито срещу кафяв Седан, който изглежда, бе загубил посоката си. Дразнещата какафония прилягаше на собственото му чувство за безсилие.

Наистина ли бе толкова наивен, толкова невинен че го използуват изцяло?

Не беше ли спорът му с Ян Хамилтън и Алън Грийн едно снизхождение към него? Преструване.

Не, не беше. Не би могло да бъде.

Хамилтън и Грийн се страхуваха. Те се целеха в „Дженеси Индъстриз“, а „Дженеси“ управлява Пентагона.

А е равно на Б. Б е равно на С.