Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— И ако докладът включва де Спаданте, неговите верни служители ще започнат да преследват мен?

— Да, сър. Президентът се тревожи, че може да станете мишена, ако някой детайли от доклада изтекат. Никой не искаше да ви безпокои, но в Арлингтън към вас бе прикрепена охрана. Или поне трябваше да бъде.

Тривейн се сети за автомобила зад таксито — кафявия Седан, който обърка движението. Челото му се сбърчи в недоумение. Той погледна Сам.

— Колко време ще продължи тази загриженост за мен?

— Очевидно докато хванат двамата убийци на Уебстър. Верните служители на де Спаданте.

Тривейн седна зад бюрото и бръкна в джоба си за цигара. Имаше чувството, че се накланя встрани по стръмен завой надолу, борейки се с кормило, което почти е излязло от негов контрол.

Беше ли възможно всичко това? Беше ли възможно в края на краищата да се окаже прав, след като отвори мрачните коридори на съзнанието си за слънчева светлина?

— Както би казал Пол Бонър — меко отвърна Тривейн. — Мръсотии!

— Защо? Грижите за вас ми се струват основателни, сър.

— Надявам се, че си прав. Моля се да си прав. Защото, ако грешиш, Сам, един мъртвец търси място в историята.

Викарсън разбра. Изражението на лицето му показваше, че това е най-сериозното нещо, което е разбрал в живота си.

— Искате да кажете, че президентът е… „Дженеси Индъстриз“?

— Свържи ме с генерал Купър.

Бригаден генерал Лестър Купър седна пред бюрото на Андрю Тривейн. Той беше уморен с тази отпадналост на човек, който е стигнал предела на своите възможности.

— Всичко, което направих е в правото ми да изпълнявам компетенциите си, господин председател.

— Не е нужно да ме титулувате, генерале. Наричайте ме Анди или Андрю, или мистър Тривейн, ако искате. Уважавам ви изключително много. За мен ще бъде привилегия, ако сте по-малко официален.

— Много мило от ваша страна, но предпочитам официалностите. Вие явно ме обвинихте в неизпълнение на дълга, конспирация и пренебрегване на клетвата…

— По дяволите, не, генерале. Не съм използвал такива думи. Не бих ги използувал… Мисля, че сте вършили работата си в неизгодно положение. Имате враждебен електорат, който се скъпи за всеки долар в бюджета ви. Имате армия, която изисква внимание. И трябва да примирявате тези две крайности в условия, които са ми добре известни… Ловкост!… Моля ви само за компромис, който и аз бих направил. Това не е нарушение или конспирация, генерале. Това изисква проклетият здрав разум! Ако не го направите, ще нарушите грубо клетвата.

Подействува, помисли Тривейн с лошо предчувствие. Погледът на генерала изразяваше молба.

— Да… няма къде да се скрия, знаете. Знаете го много добре. Искам да кажа, в края на краищата точно вие…

— Защо аз?

— Ами, ако сте това, което казват, че сте…

— Какво е то?

— Разбирате… Не бихте били, където сте, ако не бяхте такъв. Всички го знаят… Искам да кажа, ще имате нашата пълна и всеотдайна подкрепа. Разбира се, трудно постижимо е, знаете…

— Подкрепа за какво?

— Моля ви, мистър Тривейн… Изпитвате ли ме? Необходимо ли е това?

— Може би е. Може би вие не сте достатъчно добър.

— Не е вярно! Не трябваше да го казвате! Направих всичко…

— За кого? За мен?

— Направих всичко, което ми бе заповядано. Войските са настанени.

— Къде?

— Навсякъде? Във всички пристанища, във всички бази, на всички летища. Пръснали сме по цялата земя!… Само да бъде подадено името!

— И какво е то?

— Вашето, за бога! Какво искате от мен?

— Кой ви даде тези заповеди?

— Какво искате да кажете?

— Кой ви даде заповед да използувате моето име?

Тривейн удари с плоското на ръката си бюрото. Звукът от срещането на плътта и твърдото дърво бе остър и неприятен.

— Аз… аз…

— Попитах кой?

— Мъжът от… мъжът от…

— Кой?

— Грийн.

— Кой Грийн?

— Вие знаете!… „Дженеси“. „Дженеси Индъстриз“. — Бригаден генерал Купър се отпусна на стола, дишайки учестено.

Но Тривейн не беше свършил. Той се надвеси над бюрото.

— Кога? Спазихте ли времето, генерале? Движихте ли се по програмата? Кога?

— О, Господи!… Какъв сте вие?

— Кога?

— Преди седмица, седем дни… Какъв сте вие?

— Най-добрият ви приятел! Човекът, който ви дава всичко, което поискате. Вярвате ли на това?

— Не знам на какво да вярвам… хората… вие, хората, ме изстисквате.

— Нищо подобно, генерале. Попитах ви спазвате ли определената програма.

— О, господи!

— Какви бяха другите програми, генерале? Участвувахте ли с някой друг в тях?