Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Напълно е възможно.

— Тогава защо да се съобразяваме с вашата заплаха? Готов ли сте за контраатака от наша страна? Наистина ли искате да прекарате много години от живота си, защитавайки се?

— Не, не искам.

— Тогава сме в задънена улица. Най-добре е да се споразумеем. В края на краищата имаме еднаква цел — доброто на Съединените щати.

— Но нашите определения се различават.

— Не е възможно — каза Грийн.

— Именно затова се различават. Вие не приемате чуждите разбирания, придържайки се към своя абсолютизъм.

Хамилтън се размърда и повдигна двете си ръце в знак на компромис.

— Ние сме готови да обсъдим тези определения…

— Но аз не съм — отговори Андрю, ставайки. — Изтощен съм от всичките ви определения и от вашата логика, заключения, които ви дават право, да прилагате собствените си виждания. Нямате такова право, вие сте просто едни крадци. И аз ще викам „Дръжте крадеца!“ — високо и непрекъснато.

— Кой ще ви чуе? — извика Грийн. — Кой ще чуе човек, движен от отмъщение с двайсетгодишна давност?

— Какво казвате?

— Преди двайсет години Дженеси Индъстриз ви разори! — Грийн размаха пръста си назидателно. — От двайсет години вие лаете срещу нас! Ние имаме доказателства…

— Отвращавате ме! — изрева Тривейн. — Не сте по-добри от човека, за когото твърдите, че не е част от вас. Но се заблуждавате — вие и де Спаданте сте замесени от една и съща мая. „Имаме доказателства!“ Милостиви Боже, изнудвате ли заслепените новинари по този начин?

— Аналогията не е уместна, Тривейн — каза Хамилтън, хвърляйки неодобрителен поглед към Грийн. — Арон е склонен да се разстрои много бързо.

— Не е уместна — отговори Тривейн спокойно, като държеше облегалото на стола. — Вие планирате една безшумна игра на монополи. Купувайки това и онова, използвайки стотици различни източници на субсидии, обещавайки, подкупвайки, шантажирайки. Съставяте хиляди досиета на почтени хора, които се опитвате да очерните. Единият утвърждава, че неговите идеи трябва да бъдат изразени в паметници. Другият твърди, че право на глас имат само тези, които притежават нужния ценз.

— Отричам категорично! Никога не съм казвал такова нещо! — Хамилтън подскочи внезапно, обзет от уплаха.

— Отричайте каквото си искате. Но по-добре да знаете това. Тази събота бях в Хардфорд. Подписах документите, Хамилтън. Имах всички основания, за да използвам друг адвокат. Господин Викарсън ме убеди, че всичко е законно. На петнадесети януари е издадено постановление на губернатора на Кънектикът. Сега съм в правомощията си на сенатор на Съединените щати.

— Какво? — Арон Грийн изглеждаше като зашлевен.

— Точно така, господин Грийн. И аз възнамерявам да използвам имунитета и положението, което ми осигурява този пост, за да ви смажа. Ще осведомя цялата страна — отново и отново. Всеки ден, на всеки кворум и на всяка сесия. Няма да се спра. Ако е необходимо, в което съм убеден, ще предприема собствен маратон. Като начало ще прочета целия доклад. Всяка дума. Всичките тези шестстотин страници. Няма да издържите. Дженеси Индъстриз не ще понесе този удар.

Арон Грийн дишаше тежко. Очите му бяха сведени към Тривейн, гласът му отекна, изпълнен с лична омраза.

— От Аушвиц до Бабий Яр. Прасета като теб винаги причиняват достатъчно неприятности, когато последните и без това са много.

А вашите решения ни водят отново към тези лагери на смъртта. Към екзекуциите. Нима не виждате това?

— Аз виждам само силата! Тя е сдържащият фактор!

— За Бога, Грийн, нека това да бъде колективна сила. Отговорността да е обща, а не преднамерено манипулирана от някаква избрана среда. Това не можем да допуснем.

— Вие сте като ученик! Какво означава обща и открита? Това са само думи, водещи към хаос и слабост. Вижте фактите.

— Вече ги видях. Поредица от несъвършенства, слабости и разочарования. Но, по дяволите, все пак всичко е по-добро, отколкото вашите предложения… И ако ние се намираме във време, когато системата не функционира правилно, най-добре е да разкрием истинските причини. След това ще променим всичко — открито и свободно. Не по заповед, и още повече — по ваша заповед.

— Много добре, господин Тривейн, — каза Ян Хамилтън, като се отдалечи от групата. — Вашата кауза е издържана. Какво ще предложите на нас?

— Да престанете с вашите изкушения. Да се махнете. Няма значение къде — в Швейцария, Средиземноморието, Шотландските планини или Британските равнини. Няма никакво значение. Просто се махнете от тази страна и стойте далеч от нея.