Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Тогава защо въобще разглеждате моята кандидатура? Опозицията разполага с достойни мъже.

— Но това не са хора, подходящи за президенти, — прекъсна го Грийн.

— Не ви разбирам.

— Президентът — Хамилтън направи пауза, избирайки внимателно думите си, — като всеки друг човек, изпълнил наполовина отредената от историята работа, е жизнено заинтересован от изпълнението на програмата си. Той ще избере един от двамата, съгласни с неговите препоръки. Вицепрезидентът, или губернаторът на Ню Йорк. Ние от своя страна не можем да поддържаме никой от тях. Според нас те не могат да победят в близките избори.

— Урокът на историята вече е научен, — каза Грийн с вдигната указателно ръка. — През шейсет и осма Хубърт не загуби от Никсън, защото бе по-слаб, или пък имаше по-малко пари, или беше с по-неиздържана програма. Той изгуби изборите, заради четирите думи, които произнесе по телевизията след неговото избиране. „Благодаря ви, господин президент“. Никога не можа да заличи значението на тези думи.

Тривейн извади от джоба си цигара и я запали.

— Значи вие твърдите, че президентът ще осигури поражението на собствената си партия?

— Точно така, — отговори Хамилтън. — Това е нашата дилема. Гордостта на един човек. Опозицията просто трябва да издигне една привлекателна кандидатура, да подчертае силата на характера й, независимостта й, и клюката в национални мащаби ще свърши останалата работа. Електоратът има вроден инстинкт към марионетки.

— И вие мислите ли, че имам шансове?

— Безусловно, — отговори Грийн. — Нямате голяма конкуренция. Кой ще се състезава с вас, в Сената партията разполага само със стари хора, с треперещи ръце, или пък с младоци, които все още цапат гащите си. Само Неп има известни шансове, но той е толкова непоносим, че ще бъде забравен скоро. Някои губернатори биха могли да се включат в борбата, но техните задължения, свързани с бъркотията в градовете са толкова големи… Да, господин Тривейн, господин заместник-секретар в Държавния департамент, господин милионер, господин президент на фондация, господин шеф на подкомисия. Имате толкова много звания… Може да се провалите при прилагането на изборните условия, но ще бъдете издигнат по принципа на сравнението. Хората от националния комитет знаят добре какво вършат. Те не обичат губещи.

— Нито пък ние, — заключи Ян Хамилтън. — Така че, дали ни харесва или не, вие сте политическа реалност.

Тривейн отново се надигна от стола, приближи се до масата, вдигна дебелата кожена книга и се върна, заставайки няколко крачки зад стола си.

— Не съм сигурен, че вашата оценка е точна, господа, но тя може да ми послужи за трамплин в бъдеще… А това е докладът на подкомисията. Той ще бъде предоставен на комисията по отбраната, на президента и на специален комитет от Конгреса след пет дни. Самият доклад съдържа шестстотин и петдесет страници и четири тома допълнителна документация. Над триста страници са посветени на Дженеси Индъстриз. И два тома от документацията… Сега разбирам вашето горчиво разочарование от възможността да се кандидатирам за президент. Аз не харесвам това, което правите и ще се опитам да прекъсна действията ви. Просто е? Капише?, както би казал един от вашите покойни колеги.

— Той не беше част от нас! — прекъсна го Арон Грийн сърдито.

— Вие допуснахте неговото съществуване, а това е същото нещо.

— Какво е вашето предложение? Мирише ми на компромис — каза Хамилтън.

— Така е. Но това не е компромис от ваш тип. Единственото, което мога да ви обещая, е успокоението от факта, че ще прекарате живота си извън съдилищата и извън тази страна.

— Какво? — Благодушието на Хамилтън бе изместено от първите признаци на гнева.

— Вие сте смехотворен човек, господин подкомисия! — добави Грийн.

— Не съвсем. Но думата смехотворен е добре избрана, без да е правилно приложена. — Тривейн се върна до масата и хвърли небрежно книгата върху ленената покривка.

Хамилтън проговори твърдо:

— Нека бъдем разумни, Тривейн. Твоят доклад ще ни навреди, но ние не ще се затрудним да отречем всичко. Той може да бъде сравнен с неоснователни предположения и безпочвени твърдения. Мислил ли сте поне за една минута, че не сме подготвени за това?

— Не. Сигурен съм, че сте.

— Вие навярно разбирате, че най-лошото, което ни предвещавате, е само в сферата на обвинения, които ние ще отречем. Това ще ни отнеме месеци, години, дори десетилетия по съдилищата.