Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Тривейн се отдръпна от стената и се върна към кушетката. Усмихна се на Филис, която бе леко замаяна и се отпусна до нея.

— Каква прочувствена реч — каза тя нежно.

— Съжалявам… Не исках да го възприемеш така.

Тя се протегна и взе ръката му.

— Току-що се случи ужасно нещо.

— Какво?

— Аз поставих тази плашеща ме дума пред името ти и не ми прозвуча нереално.

— На твое място не бих украсявал източната стая… Аз мога да се вцепеня при първата си реч в Сената.

Филис освободи ръката му, крайно изненадана.

— Милостиви Боже, ти наистина си много зает! Какъв Сенат?

Джеймс Годдард изкара колата си на заден хол от алеята и подкара по главния път. Неделното утро бе ясно и мразовито, вятърът, идващ откъм хълмовете Пало Алто смразяваше всичко по пътя си. Това бе ден за решения и Годдард вече беше взел своето.

Предстоеше му да го оформи окончателно и приведе в изпълнение в близките час — два.

Нямаше избор. Искаха да го унищожат, но той нямаше да им се даде лесно. Въпреки обещанията, независимо от гаранциите, които сигурно щяха да му предложат. Нямаше да позволи това. Нямаше да им позволи да решават собствените си проблеми, насочвайки обвиненията срещу него. Да поеме отговорността върху себе си в замяна на трансфер на пари в кодираните сейфове на швейцарската банка. Би било много лесно.

Почти бе готов да допусне тази грешка. Заетостта му с делата на Дженеси му припомни факта, че той използваше собствени цифри, собствени усложнени манипулации. Имаше друг, по-добър начин.

Нечии други цифри. Финансови предвиждания, принадлежащи на други лица.

Беше 15 декември. След 46 дни ще бъде 31 януари, краят на финансовата година. Всички заводи, отдели, департаменти и офиси на Дженеси Индъстриз трябваше да представят годишните си отчети до тази дата в окончателен вид в неговия офис.

Това бяха прости заявления с дълги приложения за извършените сделки и плащания. Хиляди цифри се вкарваха в компютрите, за да бъдат направени необходимите корекции.

Всичко се сравняваше с данните за миналогодишния отчет.

Проста аритметика в сферата на милиардите.

Миналогодишния отчет.

Планът от предишната година.

Всяка година данните от предишния отчет се изпращаха в контролния офис на Сан Франциско и след това в сейфовете на Дженеси. През втората седмица на декември информацията пристигаше с частен самолет от Чикаго, придружавана от президента на отдела и въоръжена охрана.

Всяка промишлена дейност включваше бюджетни планове за всичките си договорни отношения. Но при Дженеси Индъстриз не беше така.

Задълженията на всички компании бяха публично оповестявани, докато отчетите на Дженеси съдържаха хиляди необявени задължения. И всеки декември носеше нови изненади, за които знаеха само неколцина от членовете на тази гигантска компания. Тези хора разшифроваха изразходваните средства за голяма част от оръжейната програма на Съединените щати за близките пет години. Договори с Пентагона, за които не знаеха нито Конгресът, нито президентът.

След като информацията се базираше на данните за петгодишен период, всеки декември се получаваше прясна информация за предишните години. Средствата нарастваха постоянно.

Задачата на Годдард като финансов агент на Дженеси Индъстриз бе да следи и контролира огромния поток от известна и неуказана — стара и нова — информация, съобразно променящите се пазарни условия, да пренасочва средствата за финансиране между отделите и да разпределя договорните задължения между предприятията, винаги основаващ се на предположението, че 120 процента от мощностите бяха средно допустимите. Достатъчни за оптималната заетост, но не толкова да позволят самостоятелност на отделните производствени звена. Седемдесет процента от тези мощности отиваха за покриване на себестойността.

И Джеймс Годдард знаеше, че заслугите на всичко това са негови, а не на компютрите, които свеждаха невероятния обем от информация до някакви си цифри. Той разделяше, изолираше и присвояваше, неговите очи изучаваха изписаните листове и той се разпореждаше с милиони, като че ли това беше някаква дребна работа.

Нямаше друг такъв като него. Той беше пълен майстор на цифрите. Числата му бяха приятели, те не го предадоха.

Предадоха го хората.

Меморандум: Господин Джеймс Годдард, президент, отдел в Сан Франциско.

Съществува проблем, който смятам изисква вашето внимание.

Л.Р.