Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Телеграфистът.

Всичко леко променено в полза на Дженеси Индъстрис.

Никога повече. Телеграфистът бе извън играта.

Той ускори по Пенсилвания авеню, без да обръща внимание на сивия Понтиак, движещ се след него.

В колата шофьорът се обърна към своя спътник.

— Движи се прекалено бързо. Рискува да бъде глобен.

— Не го изпускай.

— Защо? Нали няма никакво значение?

— Защото Галабрето каза така! Всяка минута трябва да знаем къде се намира и с кого се среща.

— Но защо е необходимо всичко това? Доколкото знам, нашата задача е да го следим в Акрон, Охайо.

— Щом Уили Галабрето ни нарежда, трябва да изпълняваме. Работех за чичо преди време. Знаеш какво се случи с него, нали?

Посланикът Уилям Хил спря пред поставената в рамка карикатура върху стената на неговия кабинет. Тя изобразяваше дългокракия „Голям Били“, като кукловод, държащ конците на кукли, изобразяващи предишни президенти и държавни секретари. Кукловодът се усмихваше, доволен от изпълнителността на куклите, танцуващи под звуците на песен, чийто ноти бяха изписани над главата му.

— Знаехте ли, господин президент, че едва една година след появяването на тази гнусотия аз разбрах, че музиката е „Ринг-Араунд-Рози“?

Президентът се засмя от отсрещния ъгъл на стаята, настанен в тежкото кожено кресло, негово любимо място при посещенията му в кабинета на посланика.

— Твоят приятел певец не е бил много любезен с нас. Обидите и подигравките са доста явни. Доколкото си спомням, последният стих от тази песничка е „всички падат“.

— Това беше преди години. Вие дори не бяхте в Сената по това време. Той не би посмял да включи вас. — Хил се приближи до поставения срещу президента стол и седна. — Ако добре си спомням, именно тук седя Тривейн при последното си посещение.

— Сигурен ли сте, че това е столът? Аз не присъствах тогава.

— Спомням си. Като повечето хора, които бяха тогава с нас, той избягваше този стол. Може би се опасяваше от проява на прекалена самонадеяност.

— Навярно е преодолял стеснителността си… — Телефонът на масата на Хил иззвъня, прекъсвайки думите на президента.

— Много добре, господин Смит. Аз ще му кажа. Благодаря ви.

— Джак Смит ли беше? — попита президентът.

— Да. Робърт Уебстър и жена му са заминали за Кливлънд. Всичко е както трябва.

— Добре.

— Мога ли да ви попитам какво означава това?

— Разбира се. Нашите наблюдатели докладваха, че Боби е бил следен, след като напусна Белия дом преди два дена. Безпокоях се за него, а бях и любопитен.

— Явно и други са били.

— Вероятно по същата причина. Разузнаването идентифицира единия от хората като незначителен репортер „в сянка“, както ние казваме на такива хора в нашия жаргон… Той не е разбрал повече от нашите хора. Уебстър не се е срещал с никой, не е видял никой.

— Телефонът?

— Правил е резервация за полета и се е обаждал на брат си в Кливлънд, за да го откара с жена му до Акрон… И също едно обаждане до китайския ресторант.

— Тези китайци. — Хил се усмихна развеселен, връщайки се към стола си. — Знае ли нещо той за положението на Тривейн?

— Не ми е известно. Единственото, което знам, е че бяга. Каза ми, че твърде много се е отклонил от нормалния начин на живот и това му тежало.

— Не вярвам в това — Хил наклони кльощавото си тяло напред. — Какво ще стане с Тривейн? Искате ли да го извикам за разговор.

— О, Били! Ти и твоите проклети кукли. Дойдох, за да си поговорим приятелски и да пийнем, а не за бизнес.

— Мисля, че тази работа е крайно важна, господин президент. Дори жизнено важна. Да го извикам ли?

Все още не е дошъл този момент. Първо искам да видя докъде ще стигне в треската си за власт.

— Кога ти казаха за това? — попита Филис Тривейн като ровеше разсеяно в камината.

— Малко повече от три седмици, — отговори Анди, като зае мястото си в кушетката. Той видя израза на загриженост на лицето й. — Трябваше да ти кажа, но не исках да те безпокоя. Армбрастър предположи че има някаква грешка.

— И ти гледаш на всичко това сериозно.

— Отначало не. Аз почти изгоних Армбрастър от кабинета си, като го обвиних в какви ли не престъпления. Той ми каза, че е говорил за случая пред Националния комитет, че се е противопоставил отначало на тази идея все още не е напълно убеден.

Филис окачи ръжена до камината и се обърна към Тривейн.

— Мисля, че това е лудост. Очевидно има връзка с твоята подкомисия и аз се учудвам, че възприемаш всичко така сериозно.