Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Те не биха ме поддържали в съревнование с Мао Дзедун. Не, Хил, аз искам да разбера доколко съм способен.

— Да оставим това… Нека да се върнем към въпроса защо Анди Тривейн изведнъж започва да мисли, че участвува в състезание за такъв пост.

— Не можеш ли да произнесеш правилно думата, Хил? Нарича се президентство.

— Не, тази дума ме плаши.

— Значи не искаш да продължавам.

— Не разбирам. — Защо ти искаш това?… Ти не притежаваш нужната енергия, Анди, нито пък суетността. Вярно е, че имаш пари, а парите привличат ласкатели, но си твърде реалистичен и осведомен. Аз просто не мога да повярвам.

— Не можах и аз, когато за пръв път разбрах, че обръщам внимание на тези предложения. — Тривейн се засмя повече на себе си, отколкото на жена си и вдигна крака върху масичката за кафе. — Аз слушах Армбрастър, ходех на събрания само защото смятах, че всички разговори водят към едно нещо — докладът. И бях раздразнен, дяволски раздразнен. После разбрах, че целите са други. Всички са професионалисти, а не уплашени хора, хванати в злоупотреби. Те са способни ловци, не мога да оспоря това. Когато компаниите се разрастваха, аз прекарвах месеци, изучавайки корпорациите тук и в чужбина и примамвайки най-добрите умове, които можах да купя. Все още се опитвам да правя това. Когато срещна някого, притежаващ ценни качества, веднага си спомням за брат ти… Тези хора правят същото, което и аз. Само че в по-голям мащаб и с повече усложнения. И ако през първите няколко седмици, или месеци, аз се поддам, те ще се справят много бързо с мен. Но вече започвам да си мисля, че си струва да опитам.

— Не ми обясни защо.

Тривейн свали краката си от масичката и се изправи. С ръце в джобовете, вървейки по шарката на килима, разсеяно подмятащ крака като малко момче на разходка.

— Ти наистина искаш да знаеш всичко, така ли е?

— А не трябва ли? Аз те обичам. Обичам живота, който водим и живота на нашите деца. Сега си мисля, че всичко е застрашено и съм уплашена до смърт.

Анди погледна към жена си с нежност, макар и разсеяно.

— Аз също съм загрижен… Защо… Добре, това „защо“. Защото истината е, че аз съм способен. Не се заблуждавам, че съм гений. Поне не се чувствам такъв. Но мисля, че президентството не изисква гениални възможности. Най-важното е да притежаваш способността да възприемаш бързо подадената информация, да действаш решително — не винаги безпристрастно — и да понасяш голямото напрежение. И може би най-важното е умението да изслушваш, да различаваш законните искания за помощ от лицемерието и лъжата. Мисля, че мога да се справя с почти всичко, освен с напрежението… Но ако докажа на себе си, че съм способен да преодолея това препятствие, аз мисля, че искам да се включа в борбата. Защото една страна, която позволява съществуването на Дженеси Индъстриз има нужда от помощ. Франк Болдуин ми каза нещо, което отначало възприех за шега. Той каза, че никой не може да избегне това което му е отредено да свърши в нужното време. Струва ми се, че е дяволски претенциозно и неточно това твърдение. Но когато след поредица от неуспехи на сцената на политическия театър е останал само един подходящ кандидат за президент, не съм сигурен, че имам избор, че имаме избор, Хил.

Филис Тривейн наблюдаваше внимателно мъжа си, може би малко студено.

— Защо ти избра… по-скоро защо тази партия избра именно теб, а не някой друг? Щом президентът не се кани да се кандидатира за втори мандат…

— По редица практически съображения, — прекъсна я Анди. — Аз не мисля, че има значение представител на коя партия ще се кандидатира. И двете партии са разкъсвани от противоречия. В случая е важна личността, а не баналните фрази на републиканската и демократическата философии — те са без значение сега… Президентът ще изчаква до последната минута преди да обяви оттеглянето си, той все още има твърде много сметки за уреждане в Конгреса. Аз имам нужда от това време. Дори само за да разбера доколко съм желан.

Филис продължаваше да гледа втренчено мъжа си, без каквато и да е реакция.

— Искаш да изложиш себе си и всички нас на тази агония, знаейки, че всичко може да бъде напразно?

Тривейн се облегна на стената до камината и погледна жена си.

— Бих искал твоето позволение… За пръв път в живота си аз си давам пълна сметка за опасността, която виси над всичко, в което вярвам. Това няма нищо общо с парадните речи и знамената — никакви герои и злодеи. В действителност претърпявам постепенно, но сигурно разрушаване на ценностите, Бонър използва думата „програмиране“, макар и да не знае какво точно означава това… Но това се случва, Хил. Хората зад Дженеси Индъстриз искат да управлява страната, защото са убедени в своята сила и способността си да предадат идеите си на системата. Има хиляди като тях в различните инстанции. Рано или късно те ще се обединят и вместо да бъдат част от системата, сами ще представляват тази система… Аз не съм съгласен с това. Ние сме на няколко крачки от създаването на особен вид полицейска държава и искам хората да знаят това.