Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Всичко изглеждаше толкова нелепо.

И наистина беше.

Най-нелепо от всичко бе, че никой не искаше нищо от него освен съгласието му. Не се настояваше за никаква промяна в подготвения от подкомисията доклад. Той трябваше да бъде довършен и представен на президента, Сената и на комисията по отбраната, с благодарности от правителството. Без каквато и да е промяна или компромис.

Без значение беше фактът, че докладът остро критикува и разобличава доста злоупотреби. Бяха му дори намекнали, че колкото по-строги са забележките, толкова по-голяма е вероятността да бъде приета неговата кандидатура.

Кандидатурата му за президент на САЩ.

Колко нелепо!

Но те мислеха по друг начин. Убеждаваха го, че е напълно нормално такова решение за човек, прекарал пет месеца в изучаване на най-сериозния стоящ пред страната проблем. Крайно време бе един изключителен човек, политически необвързан с никакви доктрини, да заеме този пост. Нацията имаше нужда от лечител, способен да приеме огромното предизвикателство, на базата на всички известни факти да отдели истината от безбройните лъжи и измами.

Отначало той си мислеше, че Армбрастър се е побъркал, ласкаейки го по такъв начин. Но Армбрастър продължаваше да настоява. Старши сенаторът от Калифорния призна, че идеята му се сторила несериозна в началото, но колкото повече мислел след това за нея, толкова по-вероятна му изглеждала тя. Президентът, към когото хранел известни симпатии, не бил от неговата партия. Тази партия не разполагала с надеждни кандидати, а само с уморени хора, имащи семейства, хора като него, пропуснали възможността да се издигнат повече. Имало и по-млади, но те били твърде прибързани и непочтени в действията си, а това не харесвали средните американци.

Андрю Тривейн отговаряше на всички изисквания. Нямаше нищо нелепо в неговата кандидатура, просто една практичност, напълно обоснована политически.

Но какво щеше да стане с доклада? Разкритията и заключенията в него не предизвикваха никаква поддръжка от страна на засегнатите. А не можеше и дума да става за каквато и да било промяна. Той щеше да бъде непреклонен.

Нека остане такъв, какъвто е — бе неочакваният отговор на сенатора Армбрастър. Един доклад, бил той дори от подкомисията по разпределението на средствата за отбраната, ще бъде отнесен до необходимите инстанции — Сената, Белия дом и президента. Препоръките в него ще бъдат добре претеглени от представителите както на законодателната, така и на изпълнителната власт. Данните за злоупотреби ще бъдат предоставени на съда и ще последват съответните обвинения.

А Дженеси Индъстрис?

В доклада компанията се обвиняваше в съсредоточаването на огромни пълномощия и власт, нещо несъвместимо с принципите на демокрацията. И какво от това? Какво би могло да се случи на отговорните хора като Ян Хамилтън и Мичел Армбрастър?

Сенаторът от Калифорния се отнесе с усмивка към отправените обвинения. Той не вярваше, че е действал незаконно. Тази страна все пак бе известна с добрата си законова уредба, а не с невероятни спекулации и мошеничества.

По въпроса за Дженеси Индъстрис никой от представителите на властта не би се заел с широкомащабни реформи. Компанията зависеше от държавните поръчки и следователно бе длъжна да се съобразява с общата политика.

Предстояха му нови разговори, нови събирания.

И те не закъсняха.

Първото се състоя във Вила Д’Есте в Джорджтаун. Бяха се събрали седем души — всички, с изключение на сенатора Алън Неп, от една партия. Пръв заговори сенаторът Алтън Уикс от Мериленд.

— Това е само едно проучване, господа. Самият аз не съм много наясно как стоят нещата… Сенаторът Неп, единствен представител на друга партия, желае да вземе думата и след това да си тръгне. Неговите забележки са поверителни, разбира се.

Неп се наклони напред към огромната маса и постави дланите си върху покривката.

— Благодаря ви, сенаторе… Господа, моят добър приятел и колега Мичел Армбрастър — Неп го погледна с усмивка, — ми каза за това събрание в отговор на зададен от мен въпрос. Както, надявам се знаете, в кулоарите на властта се носят различни слухове за предстоящо много драматично съобщение. Когато научих за характера на това съобщение, реших да ви известя за предстоящата малка драма в нашата секция. Аз съм загрижен за посоката по която върви страната ни, особено в тези дни… Президентът по всяка вероятност няма да се кандидатира за втори път.