Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Преди три дни нищо не изглеждаше толкова важно. Той бе изцяло погълнат от обвиненията срещу Пол Бонър, но всяка свободна минута посвещаваше на доклада. Имаше чувството, че времето е най-важното нещо на земята, докладът трябваше да бъде завършен и неговите изводи да станат достояние на най-високите върхове в правителството, колкото се може по-скоро.

А сега, гледайки към тетрадките на Дженеси, струпани близо до сгънатия вестник, той почувствува нежелание да се върне отново към изоставената преди три дни работа. Имаше нужда от почивка, да се измъкне от тази среда поне за малко.

Или пък? Не бяха ли това усилия на заблудени хора, търсещи разумни решения в неразумни времена?

Беше само 9.15 сутринта, когато Тривейн реши да не предприема нищо. Може би един свободен от грижи ден, прекаран заедно с Филис беше онова, което му трябваше.

За да зареди отново батериите си.

Родерик Брус хвърли вестника и изпсува гневно. Този кучи син го бе предал! След толкова много обещания той го пратил по дяволите, избягвайки отново в Белия дом!

… Убийството идва преди да подкрепи твърденията на Пол Бонър… който бил атакуван преди да извърши убийството… попаднал под кръстосания огън на бандитската война… изпълнявал достойно…

Брус изпусна подноса със закуската си и съдовете се разпиляха по пода. Той гневно риташе и хвърляше одеалата на кревата си — неговият и на Алекс креват — и скъса скъпия ковьор. В този момент чу стъпките на прислужницата, която тичаше към стаята. Изкрещя с всички сили.

— Не смей да влизаш, черна кранто!

Той разкъса нощната си риза, подарена му от Алекс, и застана гол до леглото.

Седна на бюрото си и прилепи гръб към облегалката на стола. Всичките му мускули бяха напрегнати, а стойката му твърда. Това бе упражнение, което често прилагаше, за да постигне контрол при изключителни ситуации.

Една нощ, когато се бяха скарали с Алекс, той му показа упражнението си. Караницата бе за нещо твърде глупаво… съквартиранта. Този мръсен, долен тип от апартамента му на 21-ва улица, който искаше Алекс да го закара до Балтимор, защото багажа му бил твърде много за влака.

Те се бяха спречкали сериозно тази нощ, но Алекс накрая разбра, че този гаден тип искаше да се възползува от него и накрая му се обади, за да му каже твърдо не. След телефонното обаждане Алекс все още беше разстроен, и тогава Род — Роджър му показа своето упражнение, на което Алекс се изсмя. Това беше щастлив смях, тъй като Алекс беше доста лекомислен. Той каза на Роджър, че упражнението му е почти като древния религиозен обичай на Хинду Кантамани, прилаган за наказване на млади момчета, хванати от свещеника да онанират.

Брус притисна голия си гръб още по-силно към стола. Той почувствува издатините на кадифената обшивка да се врязват в плътта му. Но ефектът бе постигнат — сега мислеше по-ясно.

Боби Уебстър му бе дал две снимки на Тривейн и де Спаданте заедно в болничната стая в Гринуич. Първата фотография изобразяваше Тривейн обясняващ нещо на легналия гангстер. Втората бе по-изразителна. На нея Тривейн беше сърдит, очевидно от нещо, което де Спаданте току-що му бе казал. Уебстър му каза да задържи снимките за три дни. Било много важно.

След това, на другия ден, Уебстър го търсил навсякъде из града. Помощникът в Белия дом бил в паника, дотолкова, доколкото човек с неговото положение може да си го позволи. Той настойчиво искаше фотографиите обратно. Закле се да употреби най-строги мерки дори ако се появи само някакъв намек в пресата за срещата на Тривейн с де Спаданте.

Родерик Брус се отпусна отлепяйки гърба си от стола. Той добре си спомни думите на Уебстър, когато го попита дали Тривейн, де Спаданте и снимките имат някакво отношение към обвинението на Пол Бонър в убийство.

„Никакво. Няма връзка. Ние контролираме напълно всичко“.

Но той не бе успял да контролира нищо. Военният адвокат защищаваше успешно Бонър.

Боби Уебстър не бе го излъгал. Той просто бе станал безпомощен. Използваше силни заплахи, но нямаше сили да ги изпълни.

И ако Роджър Брустър от Ери, Пенсилвания, бе научил нещо от голямата вашингтонска политика, то това бе как да се възползува от безпомощен човек, близък до властта и още по-близък до паника.

Зад такъв човек навярно стояха много неща — източник на прекрасни статии и репортажи. И Брус знаеше как да се сдобие с всичко това. Той бе направил копия от снимките.

Бригадният генерал Лестър Купър наблюдаваше мъжа с дипломатическото куфарче, вървящ по пътеката към колата си. Снегът във Върмонт бе дълбок и пътеката не бе добре проправена. Но алеята бе почистена по цялото си протежение до главния път. Колата на този човек бе снабдена с подходящи за снега гуми. Всичко щеше да бъде наред. Те работеха в небостъргачи за други хора като Арон Грийн. Движеха се в блестящи среди, говореха тихо по телефона и цитираха важни личности при срещите си.