Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Занимаваха се с тънкости, които бригадният генерал Лестър Купър ненавиждаше.

Големият автомобил обърна на малкия паркинг и се насочи към алеята. Човекът му помаха с ръка. Но без да се усмихне, без да вложи каквото и да е чувство. Никакви благодарности за това, че бе приет толкова добре, въпреки внезапното си посещение без предварителна уговорка.

Новините, които той донесе в къщата на Лестър Купър, бяха зашеметяващи. Но никой не го караше да се съгласява, а просто да има предвид и да следва инструкции. За доброто на всеки. Пенгатонът спечели повече от всички, бяха го убедили в това.

Андрю Тривейн, президент на Съединените щати.

Звучеше невероятно и нелепо.

Но щом човекът на Арон Грийн казваше, че това е възможно, Андрю Тривейн бе наполовина избран.

Лестър Купър се обърна и тръгна обратно към къщата. Когато приближи дебелата врата, той реши в последния момент да завие наляво. Снегът бе доста дебел и краката му затънаха до глезените. Не носеше ботуши или галоши, но студът и влагата не го безпокояха особено. Така беше и през 45-та година, когато участваше във войната като танкист.

Купър достигна края на задната градина, напълно покрит от свеж сняг.

Опитваше да си представи логиката на Арон Грийн и по-специално мислеше за военната част. Дженеси Индъстрис имаше голям принос за всички видове дейности. Очакваше се в бъдеще ролята на тяхната организация да стане още по-голяма. В тази връзка Андрю Тривейн трябваше да бъде ключова фигура.

Вестта бързо ще бъде разнесена до всяка военна база, тренировъчен център, кораб и подводница в целия свят. Отначало името няма да е известно, а ще се знае само, че въпросният човек е издигнат от Дженеси Индъстрис и Пентагона.

Всичко бе възможно. Никой от униформените служители не ще иска да се върне към дните преди Дженеси Индъстрис.

И когато дойде заповед за точното име, ксерокси и хиляди други машини на рекламата ще бъдат приведени в действие по цялата територия на земята от форт Дикс, Ню Джърси, до Банкок, Тайланд, от Ню Порт Нюз до Гибралтар.

Военните ще осигурят над 4 милиона гласа.

Но защо? Искаше му се да се обади на Робърт Уебстър, за да разбере какво става. За съжаление това бе невъзможно за сега. Уебстър бе изключен от играта.

Какво ли толкова бе направил?

Вече нямаше никакво значение. Той просто искаше всичко да приключи час по-скоро, осигурявайки си спокойни старини в Ротланд.

Той ще изпълни поръченията на Грийн, на Дженеси, на които дължеше много.

Дължеше го и на Бонър, станал жертва по необходимост.

Всичките му надежди се свързваха с милосърдието на президента Тривейн.

Не беше ли всичко това смешно?

Проклетите игрички…

— Господин Тривейн?

— Да.

— На телефона е Боб Уебстър. Как сте сър?

— Благодаря, добре. А вие?

— Преживявам малък шок. Имам да ви съобщя доста неприятни новини.

— Слушам ви.

— Най-напред искам да разберете, че отговорността за всичко изцяло лежи на мен. Разбирате ли ме?

— Мисля, че да.

— Добре, много е важно.

— Сега съм сигурен. Какво има?

— Бил сте видян при посещението си в Гринуим, при де Спаданте.

— И какво от това? Ние не сме афиширали нашата среща, но няма причина да се крием.

— Не сте споменали за нея във вестниците.

— Не смятах, че е необходимо. Ние се обявихме против извършеното насилие. Сам Викарсън подготви изявление по този повод. Аз го одобрих.

— Може би не се изразявам достатъчно ясно. Всичко се представя като ваша тайна среща с мафиоза. Има дори снимки.

— Какво? Къде? Не си спомням да е имало фотограф. Вярно имаше доста хора на паркинга…

— Не на паркинга, а именно в стаята.

— В стаята! Какво, по дяволите… Господи…

— Какво казахте?

— Нищо… Какви са тези снимки?

— Доста компрометиращи. Видях две копия от тях. Вие с де Спаданте изглеждате като отдадени на сериозен разговор.

— Така беше. Къде са тези снимки?

— При Род Брус.

— Как са попаднали при него?

— Засега не ни е известно. Той не ще разкрие източника си. Кани се да публикува всичко още утре. Целта му е да ви свърже с дейността на де Спаданте. Това е опасно и за Бонър, нали?

— И какво според вас трябва да направя сега. Сигурно имате някаква идея.

— Според нас, единственият начин да се обезсмисли публикуването е вие пръв да проговорите. Да излезете със заявление, че де Спаданте е искал да ви види и вие сте се срещнали два дена преди неговото убийство. Търсили сте информация по случая на майор Бонър. Измислете нещо…