Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— С достатъчно убедителни доводи. Жена му и семейството са против. И помни, че Дженеси Индъстриз винаги е решавала много от главните му проблеми. Ние лесно можем да ги създадем отново. И накрая, ако се стигне до това, разполагаме с медицински заключения, които ще го довършат до месец преди изборите.

— Верни ли са те?

Хамилтън сведе очи.

— Частично. Но си мисля, че няма значение. Важното е, че ги имаме.

— Другият въпрос. Ако Андрю бъде избран, как смятате да го контролирате? Как ще му попречите да ви изхвърли?

— Всеки, който сяда на президентския стол, трябва да знае едно нещо постоянно, — отговори Хамилтън. — Това е най-прагматичната работа. Той ще има нужда от всяка подадена му ръка. Вместо да ни изхвърля, ще предпочете да ни привлече като помощници и да попречи на нашето оттегляне.

— Оттегляне? — Объркването на Неп бе голямо, докато лицето на Уолтър Медисън изразяваше разбиране.

— Да. Именно оттегляне, сенаторе. Уолтър знае. Тривейн никога не би допуснал да бъде управляван от Дженеси. Нашата позиция ще бъде ясно изразена. Ние сме принудени да направим това, и винаги ще стоим зад гърба му. Веднъж избран, ние ще имаме всички основания да напуснем сцената, посвещавайки остатъка от живота си на комфорта и спокойствието, които сами сме си създали. Ще го убедим в това… Ако има нужда от нас, ще бъдем на негово разположение, но по-добре да не ни безпокои… Разбира се, нямаме намерението да се оттеглим напълно.

— И когато той научи това, — обобщи адвокатът Уолтър Медисън — ще бъде твърде късно. Това е окончателен компромис.

— Точно така — съгласи се Ян Хамилтън.

— Моите хора, работещи при голяма секретност, са създали много ефективна фраза за кампанията… „Андрю Тривейн — символ на съвършенството“.

— Мисля, че те са откраднали тази фраза отнякъде, Арон — каза Хамилтън.

Тривейн прочете с чувство на облекчение публикацията във вестника. Той никога не бе предполагал, че може да изпитва такава радост от смъртта на човек, от едно брутално убийство. Но беше точно така. Той бе завладян от чувство на облекчение.

„Шеф на мафията убит в Амбуш пред дома му в Ню Хейвън.“

Статията разказваше как Марио де Спаданте, докато е бил пренасян от линейката в дома си, бил хвърлен на земята с носилката и обстрелян от шестима мъже, чакащи пред къщата му. Никой от носачите не е пострадал, нито пък убийците. Полицейските власти предполагат, че убийството е резултат от споразумение на босовете на мафията, недоволни от разширяващото се влияние на де Спаданте извън пределите на Кънектикът. Не беше тайна, че де Спаданте, чийто брат бе убит от един армейски офицер — майор Пол Бонър — е раздразнил вмешателството си в правителствените проекти за ново строителство. Изглежда е имало споразумение относно опасността, идваща от де Спаданте, свързал се прекалено много с управляващите кръгове във Вашингтон.

Като допълнителна информация, съобщението за убийството се споменаваше във връзка с повдигнатите обвинения срещу Пол Бонър. Посочваше се, че майорът бил атакуван преди да убие Аугуст де Спаданте, брат на гореспоменатия. Адвокатът на Бонър утвърждаваше, че убийството в Ню Хейвън е още едно доказателство за невинността на неговия клиент, попаднал под кръстосания огън на мафията. Майор Бонър се е стремял да защити Андрю Тривейн, че господин Тривейн е шеф на подкомисията, разследващ отношенията на де Спаданте с департамента по отбраната. За хората на де Спаданте, се знаеше, че са се възползвали от някои договори на Пентагона.

Имаше и четири снимки, представящи Марио де Спаданте през различни периоди на кариерата му. Две от тях бяха правени от полицията, третата в нощен клуб през петдесетте години и последната — той и брат му стоящи пред огромен кран.

Всичко се подреждаше толкова добре, мислеше си Тривейн. Прекъсването на един живот отстраняваше толкова много зло. Той не бе мигнал откакто напусна стаята на де Спаданте в болницата. И отговорът все по-ясно се очертаваше като отрицателен.

Накрая трябваше да признае, че де Спаданте го бе притиснал, готов да го компрометира.

Не си струваше да плаща такава цена заради една подкомисия, оглавена от него по поръчение на президента и Конгреса.

Нека някой друг плати тази цена.

— И сега всичко бе приключило. Де Спаданте бе мъртъв. той отново можеше да мисли за работата си в подкомисията и за подготвения от него доклад. Особено след като напусна Ян Хамилтън.