Уолтър Медисън наблюдаваше внимателно Хамилтън. Като добър адвокат, той бе забелязал големия скок и не искаше да го остави просто така.
— Ян, мислиш че Тривейн ще приеме болшинството от националните проблеми да се ръководи от сфера извън президентството?
— Разбира се, не. — Хамилтън се усмихна. Той прие промяната. — Защото болшинството няма да представлява проблем. Иначе казано, главните проблеми, които днес се решават, просто няма да са така остри, както сега. Ние ще се заемем с тяхното решаване.
— Ти отговори съвсем на въпроса ми, господин Хамилтън. — Неп се надигна от стола си и се приближи до масичката с питиетата. — Едно нещо е да кажеш, че човекът става за президент. Но съвсем друго е да бъде избрана тази личност. Изборът трябва да отразява нещо много повече от идеалистични преценки. При така създалите се обстоятелства аз все още искам да знам защо именно Тривейн?
— Защото всички приказчици свършиха, господин изборен представител, ние нямаме избор. — Грийн се обърна и погледна към Неп. — Не намираш ли че ти ще бъдеш отстранен за кражба?
— Моята репутация е неопетнена.
— Но твоите връзки не са много чисти. Вярвай ми. — Грийн се обърна към масата и протегна треперещата си ръка към чашката с кафе.
— Този разговор е безсмислен, — каза Хамилтън гневно. — Тривейн няма да бъде избран и ти знаеш добре това, Арон, ако смятаме, че не е достатъчно квалифициран. Неговата оперативност е важно качество, необходимо за всеки президент.
Неп се върна на масата и проговори с прочувствен глас:
— Знаеш какво искам аз. Нищо друго не ме засяга. Аз не искам разни клюкари да се намесват. На нас ни е нужен силен човек.
Уолтър Медисън гледаше към стария човек и в този момент разбра. Той бе чул слухове, че Грийн е финансирал тренировъчни лагери на съпротивителната еврейска организация. Сега знаеше, че това не са просто слухове. Но Медисън бе разтревожен. Той се обърна към Хамилтън, прекъсвайки Неп, който се канеше да каже нещо.
— Очевидно Андрю не е посветен във вашите решения. Какво ви кара да мислите, че той ще приеме? Лично аз смятам, че ще откаже.
— Никой уважаващ себе си талантлив човек не обръща гръб а президентството. И Тривейн не би го направил. Отначало неговата реакция навярно ще бъде като тази на сенатора. Нелепост. Но с течение на времето ще му бъде обяснено, че тази концепция е напълно осъществима и е според силите му… Представители на профсъюзите, бизнесмени, учени и други ще го уговарят. Водещи политически фигури от всички части на страната ще му се обаждат, уверявайки го в интереса си към неговата кандидатура. След това ще бъде изработена стратегията за провеждането на кампанията по изборите. Агенцията на Грийн ще се погрижи за това.
— Вече се е погрижила — каза Грийн. — Трима от моите най-верни хора работят при строга секретност. Те са най-добрите и прекрасно знаят, че ако изтече информация никога вече не ще работят, освен в някоя дупка.
Изненадата на Неп се засилваше пропорционално на получаваната изключителна информация.
— Вие наистина сте започнали всичко това?
— Длъжни сме да предвиждаме отрано събитията, сенаторе, — отговори Хамилтън.
— Не можете все пак да дадете гаранции за съгласието на всички тези политици, профсъюзи, бизнесмени и учени.
— Напротив, за хората с които сме в контакт можем. Всички те се заклеха да бъдат верни на каузата ни. Те стоят в основата на всичко и често са инициатори на различни движения.
— Това е… това е…
— Знам вече, нелепо. — Грийн завърши възклицанието на Неп. — Ти сигурно си мислиш, че Дженеси Индъстриз се управлява от бюрократите във Вашингтон? От идиоти? Това са само двеста или триста души. Нашите ведомости включват суми няколко хиляди пъти по-високи от техните заплати.
— Какво ще кажете за Белия дом и за сената? Тези са…
— Белият дом е под контрол. Сенатът… Именно за това си тук тази вечер.
— Аз? — Неп отново сложи ръцете си на покритата със стъкло маса.
— Да, сенаторе. — Хамилтън проговори убедително. — Ти си уважаван член на клуба, но се ползваш с репутацията на скептик. Веднъж прочетох някъде, че те наричат „непредвидимия скептик от Сената“. Ти ще бъдеш ключовият ни човек в…
— Иначе казано — добави Арон Грийн с изразителен жест.
Сенаторът Неп не беше вече в състояние да спори.
Уолтър Медисън не сдържа усмивката си, която постепенно изчезна докато говореше.
— Нека допуснем, че всичко това е възможно. Дори много вероятно. Как възнамерявате да отстраните сегашния президент. Доколкото ми е известно, той се кани отново да издигне кандидатурата си.
Читать дальше