Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Пратеникът на Грийн гледаше съчувствено говорещия.

— Боби аз съм тук, за да предам инструкции, отменящи вашите планове. Такова е виждането на господин Грийн „Кажи му да отложи всичко“. Съдбата на де Спаданте го вълнува, но Тривейн не трябва да бъде пипан… това е последната му дума.

— Той греши. Обмислил съм всичко до последната подробност. Прекарах седмици, пресмятайки отново всичко. Планът е съвършен.

— Обстоятелствата са променени сега. Господин Грийн ще се срещне с трима или четирима други, за да изяснят ситуацията. Сигурен съм, че твоето мнение ще се има предвид.

Уебстър разбра добре последните думи. Те едва ли щяха да се съобразят с неговите планове, освен ако нямаха нужда от нещо. Нито пък той можеше да прокара решението си в новосформираната група. Съюзниците се променяха или пък се обвързваха по-здраво един с друг. Както и да е, той бе вече изключен.

Уебстър направи последен опит.

— Ако има някаква основна промяна в политиката, най-добре ще е да бъда информиран незабавно…

— Да… да, разбира се. — Пратеникът погледна часовника си.

— Ще ми бъдат задавани въпроси от много влиятелни хора. Трябва да имам отговори.

— Ще кажа на господин Грийн.

— Той трябва да знае това. — Уебстър се стараеше да не изглежда отчаян.

— Ще му напомня.

Той бе изключен, а с него и Белия дом. Беше момент за проява на смелост.

— Не е достатъчно едно напомняне. Обяснете му, че тук има хора, владеещи големи залози. В някои области на Дженеси Индъстриз ние сме по-компетентни от всеки друг. Ние искаме да сме сигурни в участието си.

Човекът на Грийн рязко вдигна погледа си от масата и погледна Уебстър в очите.

— Не съм сигурен, че това е подходящата дума „сигурни“. Освен ако не мислите за двойни гаранции, а това е скъпо.

Уебстър разбра, че е време да започне оттеглянето си.

— Нека поясня, аз не се безпокоя толкова за себе си. Мога да се върна отново към Акрон и да избирам. Жена ми ще се зарадва на това… Но другите. Те може би нямат особен избор. Никой от тях не е служител в Белия дом.

— Сигурен съм, че всичко ще се нареди. За всеки от вас. Вие сте хора с богат опит.

— Да, обаче…

— Известно ни е всичко — прекъсна го емисарят на Грийн. — А сега трябва да си вървя. Имам още много работа за днес.

— Както желаеш. Аз ще оправя сметката.

— Благодаря. — Човекът на Грийн се надигна от масата. — Ще получиш снимките от Брус. Забрави за тези истории.

— На него това няма да му хареса, но аз ще изпълня нарежданията.

— Чудесно. Ще поддържаме връзка… И, Боби. Най-добре е да започнеш да мислиш за Акрон.

Прислужниците бяха запалили светлините в остъклената, изпълнена със зеленина стая в къщата на Арон Грийн. Сребърният сервиз за кафе бе поставен на кръглата, покрита със стъкло маса. На друга, също покрита със стъкло маса, бяха сложени бутилките с ликьори и кристалните чаши.

Арон Грийн се готвеше за събирането. Освен него щяха да присъстват още трима, от които само господин Ян Хамилтън бе дошъл за вечерята.

Другите двама все още не бяха дошли. Уолтър Медисън трябваше да вземе сенатора Алън Неп от летището Кенеди и двамата да пристигнат в Сейл Харбър към десет часа.

Бяха точни.

Шест минути след десет четиримата мъже излязоха на остъклената веранда.

— Аз ще сипвам кафе, джентълмени. Питиетата са ей там. С тези треперещи ръце не мога да рискувам. Освен това с мъка различавам етикетите. Дано успея все пак да седна благополучно.

— Вие просто страдате от неизлечим мързел, Арон — подхвърли шеговито Ян Хамилтън и се отправи към масата с питиетата. — Аз ще си налея.

Уолтър Медисън пое чашата си и се настани отляво на Грийн. Хамилтън постави питието на Неп отдясно на домакина. Сенаторът седна бързо и припряно. След това придърпа стола срещу Арон Грийн и на свой ред зае мястото срещу него.

— Ние сме седнали като за игра на карти — каза Медисън.

— Въпросът е каква да бъде тя, — Ян Хамилтън вдигна чашата си. — За ваше здраве Арон… и за ваше, господа.

— В тези времена всички имаме нужда от добро физическо и духовно здраве, особено духовно — произнесе Грийн с ниския си глас.

Отпиха и Неп първи остави чашата си на масата. Беше нетърпелив, но знаеше, че в тази къща търпението е на почит. Но неговото значение бе голямо за събралите се и нямаше нужда да прикрива настроението си. Тактичността му бе чужда.

— Аз пръв ще открия картите си, господин Хамилтън, господин Грийн и вие господин Медисън.. Както вече разбрахме, Андрю Тривейн не може да бъде привлечен. Ние с Уолтър говорихме по този въпрос в колата. Не е нужно да затъмняваме фактите. Честно казано, нищо не разбирам. Стратегията на Боби Уебстър ми изглежда доста добре замислена.