Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Аз? Ти наистина не разбираш от добро… Малко момиче, навярно отегчено, а може би просто за да изпробва, държи чантата с най-добрия турски…

— Наистина ли смяташ, че можеш да докажеш всичко това?

— Най-добрият турски, над двеста хиляди. Може би тя вече е създала своя мрежа. Тези малки ученички понякога играят доста значителна роля, нали така? Веднъж дъщерята на един дипломат бе задържана, сигурно си чел за това във вестниците? Но въпросният дипломат не е имал приятел като твоя Марио.

— Зададох ти въпрос. Наистина ли смяташ, че ще докажеш всичко това?

— А ти как мислиш? — де Спаданте рязко се обърна към Тривейн и гневно избълва. — Не бъди толкова тъп, господин надменнико! Ти си мислиш, че знаеш всичко за дъщеря си? За мен не представлява никаква трудност да посоча на лейтенант Фоулър от Гринуич имената на хората и адресите? Кой ще провери? Тя не е толкова малка вече. Сигурно си чел за тези милионерски дечица, участващи в престъпни организации, взривяващи здания и организиращи бунтове… Не искам да кажа, че твоите деца са като тях, но хората имат собствено мнение…

Тривейн подскочи от мястото си, търпението му се бе изчерпило.

— Губите ми времето, господин де Спаданте. Ти си по-груб и по-глупав отколкото предполагах. Сигурен съм, че добре умееш да скалъпваш подобни шантажи. Но допускаш сериозна грешка, дори две грешки. Ти не си актуален и не познаваш добре възможностите си. Прав си, че седемнадесет или деветнадесет не са толкова малко в днешно време. Децата рано прозират истинските ценности, а ти си част от това, което те няма да търпят повече. А сега ще си тръгна, без да се съобразявам с вашите по-нататъшни измислици.

— Какво ще кажеш за четиридесет и две?

— Моля?

— Тази възраст не е детска, нали? Имаш чудесна жена. Истинска дама с много пари и… може би с чувство на неудовлетворение от чудесната къща или прекрасния замък на океанския бряг. И тази изискана дама е страдала от хроничен алкохолизъм преди няколко години.

— Ти си на погрешен път, де Спаданте.

— Чуй ме сега, добре ме чуй!… Някой от тези дамички често се въртят около салоните в източната част на града — тези с френските и испански имена. Други посещават съмнителни заведения, пълни със студентчета, жадуващи да припечелят някой долар, обслужвайки богатите дами… И само най-изисканите като жена ти се отбиват от време на време в хотели на „Плаца“…

— Не ти позволявам!

— Преди да отидат в „Плаца“, за където разбира се имат резервации, тези гениални дами се обаждат на определен номер. Никакви проблеми, никакви нежелани свидетели, пълна дискретност. Удоволствието е напълно гарантирано… Това е такава игра, амико. Дори не е за вярване!

Тривейн рязко се обърна и се отправи към вратата. Гласът на де Спаданте — решителен, но не много висок, го спря.

— Имам потвърждение от много уважаван човек от хотелската охрана. Той е от доста време на тази служба и често ги е виждал. Има нюх към специалните особи като жена ти. От това би се получило доста грозно нещо. И всичко е самата истина.

— Наистина си долен тип, де Спаданте.

Това бе всичко, което успя да каже.

— Това ми харесва повече от „нежелан“, амико. Звучи по-престижно, разбираш ме нали?

— Свърши ли вече?

— Почти. Просто искам да знаеш, че личните ти проблеми няма да бъдат разгласени от мен. Аз съм сигурен. Никакви вестници, никаква телевизия нито пък радио. Всичко ще бъде тихо. Знаеш ли защо?

— Може би се досещам?

— Сигурно е така… Защото ще се върнеш във Вашингтон и ще подготвиш доклад заедно с жалката ти подкомисия. Този доклад ще причини уволнението на някои хора, които ние ще посочим.

— А ако откажа?

— О, приятелю! Наистина ли искаш да причиниш толкова нещастия на своите любими хора. Всичко, което току-що ти описах ще изглежда ужасно във вестниците. Всеки детайл е добре обмислен и свидетелите са надеждни.

— Този куп от лъжи ще те довърши окончателно!

— Не бъди толкова сигурен… Веднъж прочетох някъде, че обвинения от този вид, подкрепени с доводи, фотографии и достатъчно убедителна предистория, обикновено се поместват на първа страница. Опроверженията идват по-късно и то на по-задните страници, сред пъстрите реклами… Добре помисли преди да направиш своя избор, господин Тривейн.

Тривейн наблюдаваше лукавата усмивка върху дебелите сицилиански устни, омразата в малките, хлътнали очи.

— Виждам, че отдавна чакаш този момент, де Спаданте.

— Цял живот, гнусно кадифено псе. А сега се махай и прави това, което ти казах. И ти си като останалите.