Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

На долния етаж, в превърната в офис стая за почивка, Тривейн говореше по телефона седнал на стола си. По лицето му се четеше нетърпение, което се засили при вида на Викарсън. С почти груби думи той прекъсна разговора си.

— Беше Уолтър Медисън. Не трябваше да му предлагам честна игра. Партньорите му не са съгласни да поемат случая на Бонър, дори това да означава загубата ми като клиент.

— Какво смяташ да правиш?

— Не знам. Техните доводи са напълно безпочвени. Те изцяло поддържат обвинението.

— Защо да са безпочвени?

— Те нито са чули, нито пък искат да чуят историята на подсъдимия. Просто не искат да бъдат въвличани във всичко това.

— Значи безполезно е… Все пак смятам, че можем да превърнем истеричния вестникар в ревностен защитник на майора. Най-малкото, което можем да направим, е да го накараме да замълчи.

— Брус ли имаш предвид?

— Именно. Ще му вържем устата с лилава панделка.

Викарсън бе провел разследването си със сравнителна лекота. Името на човека бе Александър Кофи. Офицер от службата по азиатските работи към Пентагона си спомня, че Родерик Брус е изтъквал добрите черти на Кофи. И тази служба е била много радостна да привлече в редовете си един доктор. Истинските учени в Далечния изток са рядко явление. Офицерът разбира се си спомни операцията при Чун Кал със съжаление, но все пак нещо добро беше произлязло. Поне така са му казали. Винаги е трудно да използваш изследователи в бойни ситуации на война. Той е предоставил на Сам досието на Кофи.

След това Викарсън се порови в архивите на Смитсониън. Главният архивар добре си спомнил Кофи. Младежът бил блестящ изследовател, но явен хомосексуалист. Изненадващо е, че хора като него са били призовавани в армията. Но тъй като съдбата на Кофи се е определяла от различни фондации, а фондациите често са консервативни организации, то би могло да се предположи, че Кофи е криел своята същност. Архиварят подозираше също, че Кофи е имал някой важен защитник, погрижил се да му осигури приятна служба. Човекът чул че Кофи служи във Вашингтон и разбрал, че неговите подозрения са правилни. Той очевидно не знаеше за смъртта на Кофи в Чун Кал и Викарсън реши да не го тревожи. Архиварят му показал личната карта на Кофи. На нея имало записан адрес „21 улица, Северозапад“ и името на съквартиранта.

Съквартирантът все още обвинявал „богатата кучка“, при която Кофи се преместил, за смъртта му. Алекс никога не му е казвал кой е бил, но въпросната личност често идвала с хубави дрехи и кола и много бижута. Самият Алекс често получавал скъпи подаръци от любовника си. Благодетелят му осигурил чудесно положение в армията, без нито един ден прекаран в общи казарми. Според Алекс това е било идеално за неговата кариера. По този начин дори в армията ще може да се усъвършенствува. Какви фондации биха му отказали след толкова натрупан опит? И след това той е бил отхвърлен, вероятно предаден дори, от тази „богата кучка“.

Викарсън вече знаеше достатъчно. Отишъл в Арлингтън, за да се види с Пол Бонър.

Бонър си спомнил за Кофи. Той го уважавал много и дори го харесвал. Младият мъж имал изключителни познания за племената в Северна Камбоджа и давал гениални идеи как да се използват религиозните символи в първоначален контакт. Това бил съвсем нов метод.

Едно нещо за дейността на Кофи добре се откроявало в паметта му. Той бил твърде мекушав, съвършено неспособен да се справи с физическите упражнения. Поради това Бонър го гонел с цел да го направи истински боец. Не че шест седмици ще стигнат за цял живот, а просто за да получи някакви спортни навици.

Но за съжаление не му е било достатъчно и Кофи попаднал в плен. Бонър се обвинявал за това, че не е бил достатъчно строг, но какво да се прави. След този случай майорът се заклел да бъде безмилостен към хора от типа на Кофи. С по-добра физическа подготовка, момчето сигурно щеше да оживее.

— Това е то, господин Тривейн. Любовникът не се завърнал.

Тривейн въздъхна.

— Наистина, тъжно звучи, Сам.

— Така е, по дяволите! Но е достатъчно да компрометира Брус. Аз харесвам Пол Бонър и не ме е грижа за този духач. Използувам думата напълно съзнателно.

— Сигурен съм че е така, а сега да преценим нашите действия.

— Вижте, аз наистина искам да се заема с този случай… Нека го ритна веднъж в топките, това би ми харесало.

— Невъзможен си, Сам.

— Жена ви ми каза веднъж, че приличам на вас. Това е най-добрия комплимент, който някога съм получавал.