Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Предполагам, че е по-добре от килия — каза Анди.

— Не бих казал.

Тривейн започваше разговора предпазливо.

— Зная, че не ти е приятно да говориш за това, но аз искам да помогна, повярвай ми.

— И така да е, смятам, че не се нуждая от помощ.

— Не си ли прекалено самоуверен?

— Купър ще се върне след няколко дена. Вече съм преживял подобно нещо, спомняш ли си? Отначало се вдига голям шум, а после всичко някак си се урежда и аз тихо се премествам другаде.

— Вярваш ли, че така ще бъде и сега?

Бонър се замисли.

— Да, вярвам… По много причини. Ако бях на мястото на Купър или на другите висши военни от Брасверс, бих постъпил по същия начин. Нещата ще се уредят… Мислих за това. — Пол се усмихна. — Армията предприема загадъчни ходове.

— Чете ли вестниците?

— Разбира се. Бях ги чел и преди три години. Тогава бе написано много повече… Но благодаря за грижите. Особено след като те пратих по дяволите последния път.

— Да, така е. Ти причиняваш много неприятности. Аз съм нищожен и временно подсъдим.

— Надявам се, че не си обзет от лъжливо чувство за безопасност.

— Ние, военните имаме свое разбиране за безопасността. Какво толкова искаш да знаеш за мен?

— Защо Родерик Брус те мрази?

— Винаги съм се чудил. Веднъж един военен психиатър ми каза, че аз съм това, което Брус би желал да бъде. Той излива цялата си завист и злоба върху пишещата машина… По-простото обяснение е, че аз стоях зад дейността на ДОД и това подхранва неговите амбиции.

— Не мога да приема нищо от това. Срещал ли си го някога?

— Не.

— Забърквал ли си някакви истории в Индокитай? Свързани с твоята версия за безопасността.

— Как бих могъл? Никога не съм имал такива пълномощия. И не мисля, че той е бил там по време на моите акции.

— Така е… — Тривейн се приближи към единствения стол в малката стая и седна. — Той започна да те преследва след като нашето посолство в Сайгон отправи обвинения срещу теб… Пол, моля те отговори ми! Статиите на Брус описват някакво убийство на трима или петима човека. ЦРУ отрича да ти е представяло изключителни правомощия. Брус има приятели навсякъде в правителството. С въвличането на ЦРУ, възможно ли е да си предизвикал уволнение на някой негов приятел?

Бонър гледаше втренчено Тривейн няколко секунди, без да отговаря. Вдигна ръка и опипа кожата на врата си. След това произнесе бавно:

— О’кей… Ще ти кажа какво се случи… Само за да те отклоня от мисълта за ЦРУ. Имаше петима двойни агенти, аз ги ликвидирах всичките. Тримата бяха заобиколили бивака и правеха опит да ни ликвидират. За щастие аз бях предупреден от момчетата от ЦРУ. Другите двама очистих при границата с Тайланд, защото ги бях заловил при преговори с водачите на местните племена… Откровено казано, Агенцията ме измъкна от цялата тази бъркотия без особен шум. Всички предположения са резултат от прекаленото усърдие на някои военни прокурори. Ние им казахме да вървят по дяволите.

— Тогава защо бяха изнесени всички тези обвинения?

— Ти не познаваш политиците от Сайгон. Историята не познава подобна корупция, като тази в Сайгон. Двама от тези двойни агенти имаха братя в Кабинета… Така или иначе, можеш да забравиш за ЦРУ.

Тривейн бе извадил тънко тефтерче от джоба си и го прелистваше бързо.

— Обвиненията против теб са публикувани през февруари. До 31 март Брус вече е по следите ти. Той е пропътувал разстоянието между Дананг и делтата на Меконг, разпитвайки всеки, който е имал работа с теб.

— Той е говорил с други хора. Аз действах главно в Лаос, Тайланд и Северна Камбоджа. Групите ми бяха от шест до осем човека и то предимно азиатци.

Тривейн вдигна очи от тефтерчето си.

— Мислех си, че специалистите имат собствени формирования.

— Някои да. Но при мен бе по-различно. Аз имам добри познания по тайландски и лаоски езици и различавах хората, говорещи с акцент. Понякога имахме проблеми с нашите хора. Имаше много диверсии…

Те си говориха в продължение на 15 минути и Тривейн разбра, че бе открил търсената следа.

Сам Викарсън ще подреди всичко.

Сам Викарсън позвъни на вратата на къщата на Тривейн на Таунинг стрийт. Филис отвори и поздрави госта със здраво ръкостискане.

— Радвам се, че вече сте изписана от болницата, госпожо Тривейн.

Филис се усмихна.

— Анди те очаква долу.

— Благодаря. Наистина се радвам да ви видя отново.

— Не трябваше въобще да влизам там. Побързай, твоят шеф изгаря от желание да те види.