Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Брус прочете всяка страница бавно, наслаждавайки се на острите думи. Това беше история, за която би мечтал всеки журналист — описание на ужасяващи събития, подкрепени от неоспорими доказателства.

Сладкият, малък Алекс. Толкова объркан, грижещ се за своите антикварни предмети и разбира се за него — Род Брус.

Беше се грижил.

Той винаги му казваше Роджър, а не Род или Родерик. Алекс винаги се чувствуваше по-близък, наричайки го с истинското му име, което считаше звучно и приятно.

Брус достигна до последната страница на копието.

„… и каквито и да са предположенията за миналото на Аугуст де Спаданте — а това са само предположения — той бе добър съпруг и баща на пет невинни дечица, които днес го оплакват, не разбирайки причината на смъртта му. Този човек бе получил рана от шрапнел от корейската война.

Трагедията — защото не може да се назове по друг начин — е че много често примерен гражданин като Аугустин де Спаданте става жертва на кръвопролитни битки, предприети от хора с болни амбиции, властолюбиви и полунормални — истински касапи, жадуващи и търсещи войната като средство за задоволяване на своите болни амбиции.

Такъв човек, такъв касапин, забива нож в гърба (обърнете внимание — именно в гърба) на Аугустин де Спаданте, изпълняващ в тъмнината една благородна мисия.

Този убиец на име Пол Бонър е вярвал в своята безнаказаност. Той е бил защищаван и може би защищава други.

Ще позволим ли ние, гражданите на Съединените американски щати, наемни убийци като този да петнят името на армията? Убийци, сами определящи съдбите на хората, решавайки кой да умре и кой да живее?“

Брус се усмихна, подреждайки страниците. След това се изправи и протегна почти двуметровото си тяло. Взе от бюрото си специалния плик и постави страниците в него. Запечата плика и го подпечати със своя собствен печат „Родерик Брус — специално“.

На път за кухненската врата той съзря китайската кутия в библиотеката си. Спря се внезапно и се приближи до този ценен за него предмет, като за момент остави плика и потърси ключето. Взе кутията, вкара ключето в малката ключалка и повдигна капака.

Това бяха писмата на Алекс.

Всички адресирани до Роджър Брустър и изпратени до специалния пощенски код в претрупания вашингтонски пощенски център.

Той трябваше да бъде внимателен. И двамата трябваше да внимават, но особено той. Алекс бе твърде млад, за да бъде негов син. Само бе негов любовник. Страстен, разбиращ, учещ Роджър Брустър да изпитва неподозирани физически наслаждения. Неговата първа любов.

Алекс беше завършил студент, млад гений, чието познаване на далекоизточните езици и култури му осигуряваше стипендия след стипендия и докторат в университета в Чикаго. Бе изпратен във Вашингтон, за да оцени източното влияние, по поръчка на Смитсониън.

Но отсрочката му от казармата беше свършила и Алекс трябваше да бъде призован. Родерик Брус не посмя да се намеси, макар че изкушението почти го подлудяваше. И така, Алекс бе назначен в азиатския отдел на Пентагона във Вашингтон с помощта на Родерик Брус. Очертаваше се един спокоен любвеобилен живот. И тогава изведнъж, без никакво предупреждение, на Алекс бе наредено да събере в течение на четири часа багажа си и то не повече от 30 килограма и да се представи във военновъздушната база в Андрюс.

Бяха решили да го изпратят в Сайгон.

Никой не можа да му каже защо. И Роджър Брус, изплашен за себе си и за любовника си, преодоля всички страхове и се опита да разучи какво се бе случило.

Това не му се отдаде.

И тогава започнаха да пристигат писмата от Алекс. Пишеше му, че е включен в разузнавателна група, обучавана за действие в Североизточните райони. Задачата му е била да превежда, тъй като не са вярвали на местните агенти и са предпочитали човек, познаващ местните религиозни обичаи и суеверията на хората. Името е било посочено от компютър. И някой си майор Бонър също е държал на неговото участие. Алекс се отнасял с отвращение към Бонър. „Той е един депресиран маниак“. Майорът гонел Алекс непрекъснато, довеждайки го до изнемогване и обсипвайки го с брутални обиди.

И неочаквано писмата спряха. Седмици наред Роджър Брус пътуваше до пощенския център, понякога два пъти на ден. Без резултат.

Тогава страхът му се потвърди. Името бе вписано в списъците на загиналите, изнасяни от Пентагона. Той бе един от 38-те за тази седмица. Дискретното проучване за причините на неговата гибел разкри, че Алекс е бил взет в плен в Северна Камбоджа близо до границата с Тайланд по време на разузнавателна операция, командвана от майор Пол Бонър — един от шестимата оживели. Тялото на Алекс е било намерено от камбоджански селяни.