Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Добър въпрос. Раненият отрича да е бил негов. Сигурно притежавате цяла колекция.

— Глупости!

— И никакви служители от охраната не са били отстранявани просто защото не е трябвало да стоят там.

— Пълна идиотщина. Проверете нарядите.

— Направихме го. Придружителите на Тривейн са били отзовани от Белия дом. Тяхната служба е била поета от местни служители, назначени от местния шериф.

— Това е лъжа! Аз ги търсех с кода 1600. — Бонър се надигна от стола си.

— Може би е станала грешка в управлението на службата. Няма лъжа. Може да попитате Робърт Уебстър, помощник на президента за ваше сведение. Той твърди, че неговата служба е предупредила Тривейн за промяната. Макар и да не е било нужно.

— Тогава, къде са били местните?

— В патрулната кола, на паркинга.

— Не ги видях.

— Гледахте ли въобще?

Бонър се замисли за момент. Той си спомни знака на алеята, насочващ колите към паркинга отзад.

— Не, не съм… ако са били там, то е било не на поста си.

— Без съмнение. Немарлива работа. Но те не са от президентската охрана.

— Искате да ме убедите, че съм възприел всичко погрешно, патрулът, изстрелите. Този боклук с пистолета… За бога, капитане, аз никога не съм правил подобни грешки!

— Това ще реши следствието. Вие не правите грешки, а просто лъжете.

— На ваше място бих внимавал повече с приказките си. Нека тази превръзка не ви заблуждава.

— Хайде стига, майоре! Аз ви защитавам! И един от най-сериозните ми аргументи е вашата репутация на боец. Склонността ви към неоправдаеми убийства. Не ще имате никаква полза от едно нападение срещу мен.

Бонър пое дълбоко въздух.

— Тривейн ще ме защити. Той беше свидетел на всичко.

— Чул ли е някакви заплахи? Видял ли е жестове — дори от далече — изразяващи враждебност?

Бонър мълчеше.

— Не.

— А прислужницата?

— Също не… Тя държеше врата ми, когато Тривейн ме стягаше с турникет.

— Марио де Спаданте твърди, че се отбранявал. Вие сте го заплашвали с оръжие. Според него вашият пистолет е гръмнал опрян в челото му.

— След като той ме разкъса с бокса си.

— Той признава за бокса. Това е евтино приспособление… Някой от останалите двама атакува ли ви? — Капитанът гледаше Бонър с внимание.

— Не.

— Сигурен ли сте, че не можем да открием нищо.

— Не.

— Благодаря ви за това. Първият мъж е бил атакуван изотзад. Една лъжа би ви довършила.

— Аз не лъжа.

— Добре, добре.

— Говорихте ли вече с Купър? С генерал Купър?

— Взехме неговите показания. Той твърди, че е дал съгласието си за полета от Бойс, Айдахо, но не е знаел за пътуването ви до Кънектикът. Служителят от базата Андрюз е казал, че вие сте имали разрешение от Купър. Тук назрява конфликт. Купър също казва, че вие не сте го държал в течение за действията си.

— За бога, аз бях почти разкъсан.

Капитанът се отдалечи от бюрото. Той проговори с гръб към Бонър.

— Майоре, ще ви задам един въпрос, но преди това искам да знаете, че не ще използвам отговора, освен ако съм убеден че ще е за добро. Вие може да ме спрете.

— Слушам ви.

Капитанът се обърна и погледна Бонър в очите.

— Имали ли сте някакво съглашение с Тривейн и де Спаданте? Бил ли сте принуден? Притиснат след получаване на някаква информация?

— На погрешна следа сте, капитане.

— Тогава, какво правеше де Спаданте там?

— Казах ви вече. Заговор срещу Тривейн. сигурен съм в това.

— Сигурен? Тривейн трябваше да бъде на конференция в Денвър по това време. Това е установен факт. Освен ако е имал други планове. Защо е решил да се върне в Кънектикът, ако не е имал предварително уговорена среща с де Спаданте?

— За да види жена си в болницата.

— Сега вие се заблуждавате, майоре. Ние проведохме обстойни разпити на всеки един техник от болницата. Госпожа Тривейн е била напълно здрава. Всичко е било нагласено.

— Какво е вашето мнение?

— Мисля, че Тривейн се е върнал, за да се срещне с де Спаданте и вие сте допуснали най-сериозната грешка през цялата си кариера.

Родерик Брус, очите и ушите на Вашингтон, някога малкият Роджър Брустър от Ери, Пенсилвания, извади страницата от пишещата си машина и стана от специално пригодения за писане стол. Пощальонът го очакваше в кухнята.

Той сложи страницата върху купчината от няколко други и се облегна, четейки.

Неговото търсене беше почти приключило. Майор Бонър няма да преживее седмицата.

Такова е правосъдието.

Ще зачеркне още един заради Алекс. Скъпият, добродушен Алекс.