Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Няма нищо незаконно, господин Тривейн. — Хамилтън продължи по-спокойно. — Ние сме неполитическа група от хора, опитващи се да помогнат. Без каквато и да е мисъл за облагодетелстване.

— Каква е ролята на Дженеси Индъстриз? Искам да знам това.

— Просто един инструмент. За съжаление все още несъвършен…

Последвалият разказ истински изплаши Тривейн. Въпреки липсата на подробности, структурата, описана от Хамилтън представляваше правителство с огромни възможности, превъзхождащи тези на собствената му нация.

Дженеси Индъстриз бе много повече от „инструмент“. Тя беше, или щеше да стане — съвет на елита. Чрез големите си богатства привилегированите да служат на тази политика ще могат да се намесват в държавните проблеми, преди тези проблеми да прераснат в истински хаос. Дженеси вече бе показала своите възможности, оправдавайки проектите на своите архитекти. Някои райони с безработица бяха изтеглени от затрудненията благодарение на Дженеси, споровете с профсъюзите разумно се решаваха, компании бяха спасявани от банкрут. Това са главно икономически проблеми, но се решаваха и други. В областта на науката, лабораториите на Дженеси работеха върху проблемите с приоритетно значение — екология, борба със замърсяванията и др. Вътрешно-градските епидемии се преодоляваха с помощта на финансирани от Дженеси медицински екипи. Изследванията в областта на медицината бяха с приоритетно значение за компанията. А военната сфера? Дженеси въведе някои въоръжения, спасили живота на хиляди хора.

Ключът към успеха бе в способността за бързи решения и отделянето на големи суми. Суми, несъобразени с политически пристрастия. Суми разпределяни от една група мъдри и добри хора, изцяло верни на Американската мечта.

Америка за всички, а не само за някои.

Такъв беше методът.

— Тази страна бе основана като република, господин Тривейн — каза Хамилтън, присядайки на дивана срещу Андрю. — Демокрацията е абстракция… Едно определение за „република“ гласи: Това е държава, управлявана от упълномощените да гласуват, определяйки по този начин нейната политика. Не просто споделяйки. Сега, разбира се, никой не се замисля над това определение. Но времената изискват връщане към първоначалните ценности, иначе сме загубени.

— Разбирам. — Тривейн трябваше да зададе въпрос-уловка. — Не рискувате ли с хората, натоварени с политиката… Дали те ще откликват на повика на времето? Ще могат ли да вземат правилни решения, изпълнени единствено с добри намерения.

Хамилтън отговори чистосърдечно:

— Няма мотиви за тъмни амбиции. Вие казахте нещо, което ме впечатли. Вие казахте, че се обръщате към мен, защото аз нямам финансови проблеми, нито пък се каня да отмъщавам на някого… Разбира се, ние не знаем всичко за другите партньори от съвета, но в случая се оказахте прав. Моите нужди са удовлетворени, отмъстителността ми е минимална. Освободени от дребните проблеми, ние изцяло се отдаваме на нашата цел — благополучие за по-малко щастливите. Ние сме тази аристокрация, длъжна да поеме управлението на републиката. Иначе няма да има република.

— Управление на добрия монарх.

— О, не, без монархия. Аристокрация, постигната без кръв.

— В течение ли е президентът за всичко това?

Хамилтън се поколеба.

— Не, той дори не знае за стотиците проблеми, които ние решаваме вместо него. Те просто изчезват. Винаги сме на негово разположение… В най-положителен смисъл, бих добавил.

Тривейн се надигна от стола си. Време беше да си върви, време да помисли върху всичко научено.

— Благодаря за искреността, господин Хамилтън.

— Описах ви нещата съвсем общо. Надявам се, че разбирате. Никакви имена, никакви подробности, само обобщения с примери… за лична информация.

— Което ще рече, че ако аз се позова на нашия разговор, вие ще…

— Какъв разговор, господин Тривейн?

— Да, разбира се.

— Вие виждате доброто. Изключителните възможности.

— Те са забележителни. Но никога не знаете проблемите на другите участници в играта. Нали правилно съм разбрал.

Тривейн подкара по покритите със сняг пътища от Евънстън. Той караше бавно, пропускайки редките неделни коли, без да мисли за скоростта и пътя. Мислеше единствено за невероятната информация, която бе получил.

Съвет на елита.

Съединени щати на Дженеси Индъстриз.

Робърт Уебстър излезе през източната врата на Белия дом и се отправи към служебния паркинг. Успя да се измъкне от организирания брифинг. Предстояха му много по-важни проблеми за решаване на редовните събирания при президента. На него се падаше честта да дирижира нещата.