Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Кой ще иска отговор? — Адвокатът не вярваше на ушите си.

— Подкомисията. На откритата си сесия.

— На открита… — Лицето на Хамилтън изразяваше пълно объркване. — Даваш ли си сметка какво говориш?

— Боя се, че да.

— Нямаш право да говориш от името на каквато и да е комисия. На открита сесия.

— Това са нашите методи.

— Вашите методи? Вие съвсем сте обезумели. Нашите закони защитават основните права на гражданите. Вие не можете безнаказано да опровергаете добродетелите на хора, които смятате податливи на заплахи.

— Не се вълнувайте толкова. В края на краищата това не е истински процес…

— Знаете много добре какво имам предвид.

— Означава ли това, че няма да приемете нашата покана?

Хамилтън внезапно се намръщи, гледайки втренчено към Тривейн. Той осъзна подготвяната клопка, в която не искаше да се хване.

— Аз ще ви предоставя нужната информация за моите професионални контакти с фирата на Брандън и Смит. Тя ще отговори на всичките ви въпроси, оневинявайки името ми пред вашата подкомисия.

— Но как?

Хамилтън не обичаше да го притискат. Той знаеше за опасностите, произтичащи от прекалената информираност на противника. Въпреки това не се сдържа да каже:

— Ще ви предоставя всички документи, показващи, че аз по никакъв начин не участвам в печалбите от емисията облигации. Това бе работа, получена преди моето споразумение за партньорство.

— Някои биха казали, че такива документи лесно се пишат и още по-лесно се подправят по-късно.

— Това не важи за отчетите на кампанията и за парите, разпределени по сключените договори. Нито едно партньорство не се сключва без пълни отчети на страните.

— Разбирам. — Тривейн се усмихна и в гласа му се долови шеговита нотка. — Тогава, за вас не би представлявало никаква трудност да ми представите тези документи, отхвърляйки всички обвинения… в рамките на около две минути.

— Аз казах, че ще предоставя документите на вас. Това не означава разпит, нали?

— Вие ме ласкаете, господин Хамилтън. Отреждате ми роля на следовател.

— Предполагам вие диктувате правилата във вашата подкомисия. Освен ако представяте нещата лъжливо.

— Ако е така, то не е умишлено. Тези документи-отчети, сметки и каквото и да е друго, не ме впечатляват особено. Страхувам се, че ще трябва да настоявам за идването ви при нас.

Хамилтън приложи големи усилия, за да овладее гнева си.

— Господин Тривейн, аз прекарах почти две десетилетия във Вашингтон. Напуснах доброволно, по необходимост, а не поради изчерпан интерес. Все още имам твърде солидни връзки там.

— Това заплаха ли е?

— Само ви просвещавам. Имам лични причини, за да не съм член на никаква подкомисия. Разбирам, че вие те избрал друг път. Вашата репутация е също много висока. Но аз все пак настоявам за дискретност.

— Не ви разбирам добре.

Хамилтън отново седна на дивана.

— Дали ще премете личните ми оправдания, или ще настоявате за отговори пред вашата подкомисия, аз ще използвам цялото си влияние — включително и това на Департамента на правосъдието, за да ви заклеймя заслужено. Вие сте маниак, изграждащ собствената си репутация, оклеветявайки почтени хора като мен. Ако не се лъжа, вече сте бил предупреден веднъж. Старият джентълмен загина при автомобилна злополука във Феърфакс, Вирджиния… От това могат да последват доста въпроси, много от които неприятни.

Сега Тривейн се наклони напред на стола си. Това звучеше невероятно — страхът, гневът и паниката на Ян Хамилтън бяха го накарали да направи подобна връзка. Това бе смехотворно и наивно от негова страна. Като погледна към Хамилтън, Андрю размисли върху реакцията на другите. Те никога не му вярваха, когато той повтаряше непрекъснато, че няма какво да губи. Или да печели.

— Господин Хамилтън, мисля, че е крайно време да спрем да се заплашваме взаимно. Главно заради вас… Кажете ми, включва ли вашето влияние Мичел Армбрастър, Сенатор на Дженеси от Калифорния? Или Джошуа Студебейкър, съдия в Сиатъл, също от Дженеси? Лидерът на профсъюзите — Маноло — и още дузина като него — осъществяващи правни контракти из цялата страна? А ученият Джеймисън — вероятно стотици като него, или хиляди — наети и използвани за поддържането на непоколебимата вяра в лабораториите на Дженеси? Или пък Арон Грийн? Какво би казал човек за него. Вие сте го убедили, че „никога отново“ означава създаване на такъв климат на военно влияние, който е отправил детето и жена му в пещите на Аушвиц. Какво ще кажете за това, адвокате? Искате ли да се уплаша от тези хора? ще ви кажа честно, страхувам се до смърт именно сега.