— Господи! Надявам се, че си струва труда! Имах нужда от сън!
— Струва си — каза човекът, застанал в сянката. — Оправи се с Бонър. Всички са покрити.
— Кой го казва?
— Уили Галабрето. Спешно е. Трябва да го отстраниш.
— Какво става с де Спаданте?
— Той ще бъде ликвидиран щом стигне в Ню Хейвън.
Робърт Уебстър въздъхна и се усмихна.
— Струва си — каза той, обръщайки се и поемайки отново към колата си.
Железният надпис с жълти букви показваше: Лейксайт.
Тривейн зави по алеята и подкара към главната къща. Това бе една голяма бяла постройка, която изглеждаше като пренесена от плантациите в Каролина. Имаше високи дървета навсякъде. Отвъд къщата и дърветата се виждаха замръзналите води на езерото Мичиган.
Като караше колата си към мястото за паркиране пред гаража, Тривейн видя мъж, облечен във водонепроницаем плащ, с кожена шапка и придружаван от голямо куче. Шумът от автомобила го накара да се обърне и предизвика лаенето на кучето.
Андрю позна Ян Хамилтън веднага. Висок, строен, елегантен дори и в тези груби дрехи. Този човек имаше силно излъчване, напомнящо на Тривейн за Уолтър Медисън, също специалист по право, но Медисън беше по-уязвим.
— Да, с какво мога да ви бъда полезен — каза Ян Хамилтън, държейки кучето за нашийника.
Тривейн свали стъклото си.
— Господин Хамилтън?
— Велики Боже! Вие сте Тривейн, Андрю Тривейн. Какво ви води насам? — Хамилтън изглеждаше доста объркан.
И той е предупреден, помисли си Тривейн. Още един играч е получил съобщение за неговото идване.
— Бях на гости у приятели наблизо…
Тривейн повтори варианта, който му бе послужил за оправдание и друг път. Хамилтън добродушно се престори че го приема без ентусиазъм, и след това въведе Тривейн в къщата си. В камината гореше огън, а неделните вестници бяха хвърлени на дивана и на пода около позлатения, покрит с кадифе люлеещ се стол. На масата срещу прозореца, гледащ към езерото, бе поставен сребърен сервиз за кафе и остатъци от закуска.
— Жена ми ей сега ще слезе — каза Хамилтън, показвайки стола на Тривейн. — Ние сме заедно вече двайсет години. Всяка неделя тя чете и закусва в леглото, докато аз извеждам моите кучета, или куче — както е случаят сега. Ние и двамата посещаваме тези дни на уединение… Може би ви звучи малко старомодно — Хамилтън свали шлифера и шапката си и взе палтото на Тривейн.
— Съвсем не — отговори Анди. — Звучи твърде цивилизовано.
Хамилтън се върна, след като закачи дрехите и погледна Тривейн.
— Да. Цивилизовано е… Всъщност аз съм този, който се старае да промени еднообразието. По този начин не отговарям на телефонни обаждания и не приемам нежелани посетители.
— Това забележка ли е?
— Съжалявам. — Хамилтън се приближи до масата. — Аз съм ненужно груб и се извинявам за това. Животът ми през тези дни и по-малко напрегнат, отколкото през последните десетилетия. Нямам право да се оплаквам. Искате ли кафе?
— Не, благодаря.
— Десетилетия… — Хамилтън се подсмихваше, наливайки си кафето. — Изразявам се като стар човек, какъвто всъщност не съм. Скоро ще навърша петдесет и осем. Повечето мъже на моята възраст имат доста проблеми… Например Уолтър Медисън. Вие сте негов клиент, нали?
— Да.
— Предайте му моите почитания. Аз винаги съм го харесвал. Много е гъвкав, но има строги принципи. Вие имате прекрасен адвокат, господин Тривейн. — Хамилтън се приближи до дивана срещу Тривейн и седна, като постави чашката и чинийката върху масивната дъбова маса.
— Да, знам. Той ми е говорил за вас. Смята ви за блестящ човек.
— В сравнение с какво?… Думата блестящ е многозначна и прекалено често се използва в днешно време. Блестящо може да бъде изказване, блестящ е танцьор, книга, прическа, растение, машина… Спомням си дори, че миналото лято един съсед нарече конския тор блестящ.
— Сигурен съм, че Уолтър е по-прецизен.
— Разбира се. И прекалено ласкателен… Да не говорим повече за мен, тъй като в момента не върша кой знае какво. Виж, моят син е доста известен, нали така?
— Изключително. Имаше добра статия за него в „Лайф“ предния месец.
— Всичко беше прекалено натруфено. — Хамилтън се смееше, сипвайки си кафе. — Тази история бе замислена като доста унищожаваща и злепоставяща репутацията на моя син. Те го изкараха едва ли не съблазнител на всички женски същества.
— Той притежава забележителен талант.
— Харесва ми това, което прави той… Но все пак се надявам, че не сте се отбили, за да си говорим само за успехите на моето семейство, господин Тривейн.
Читать дальше