Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Уебстър повика такси и се канеше да се отправи към Белия дом. После промени решението си.

— 12202, Луизиана.

Това бе адресът на строителната фирма на Марио де Спаданте във Вашингтон.

Сестрата отвори тържествено вратата. Свещеникът се надигна от стола си и пришепна в ухото на посетителя.

— Очите му са затворени, но чува всяка дума.

— Остави ни, — промълви слаб и стържещ глас от леглото. — Ела когато Уилям си тръгне.

— Разбира се, шефе.

Свещеникът оправи яката си и изпъна шия. Вдигна кожената си чанта и напусна помещението, леко смутен.

Посетителят и Марио де Спаданте останаха сами.

— Имам само няколко свободни минути, Марио. И ти трябва да си почиваш. Всичко ще бъде наред с теб, знаеш го, нали?

— Хей, добре изглеждаш Уилям. Един от най-добрите адвокати на западното крайбрежие. Добре се обличаш. Гордея се с теб, малки братовчеде, наистина се гордея.

— Не се напрягай излишно, Марио. Трябва да обсъдим някои неща относно следствието. Искам да знаеш…

— Да зная. — Де Спаданте се усмихна криво. Това му струваше доста усилия. — Изпращат те от крайбрежието, нали?

— Нека ти представя плана си… Най-напред, ти си искал да посетиш Тривейн у дома му, за да се осведомиш относно здравето на Филис. Вие сте се познавали отпреди това и твоето посещение е било просто израз на учтивост. Може би звучи малко самонадеяно, но напълно съответства на твоята важност.

Де Спаданте кимаше с полузатворени очи.

— Малкият ми Уили Галабрето — произнесе с лека усмивка той. — Ти говориш наистина много добре. — Де Спаданте продължаваше да кима с глава. — Много хубаво и много бързо.

— Благодаря ти. — Адвокатът погледна златния си часовник и продължи: — Сега идва най-важното. При къщата на Тривейн колата ти затъва в снега. Кал и сняг. Ще имаме потвърждение от полицията. Струваше ни само хиляда. Някой си Фоулър се е погрижил за следите. Но помни — снегът и калта. Това е всичко, което си спомняш преди нападението. Разбра ли добре?

— Да, адвокате, разбрах всичко.

— Добре… Сега аз трябва да вървя. Моите сътрудници в Лос Анджелис ти изпращат много поздрави. Ще се оправиш, чичо Марио.

— Добре… — де Спаданте вдигна ръката си над одеалото. Адвокатът се спря. — Сега свърши ли?

— Да.

— Много добре. А сега спри да говориш приказки и ме послушай. Послушай ме добре… Искам да се справите с онзи войник. Нека той да умре бавно, и то още тази нощ.

— Не, Марио. Това е невъзможно. Той е от Федералната полиция. С тях шега не бива.

— Ти оспорваш моята заповед? Как смееш да възразяваш на своя главатар! Казах вече, искам го мъртъв. Парите са без значение.

— Чичо Марио, неговите дни са преброени. — Уилям Галабрето говореше спокойно и съчувствено на своя роднина. — Има и по-добри начини.

— По-добри ли? Кое е по-добро от една бавна смърт? Това прасе, което уби брат ми с нож в гърба, не заслужава нищо друго. — Де Спаданте въздъхна дълбоко и сложи глава на възглавницата.

— Чуй ме, чичо Марио. Този военен, този майор Бонър, ще бъде арестуван. Ще го обвинят в убийство. Никой не може да го защити. Неговите действия са били произволни.

— Искам го мъртъв! — де Спаданте го прекъсна и гласът му ставаше все по-слаб.

— Не. Това не е необходимо. Има много хора, които искат да видят Бонър дискредитиран. На наша страна е един известен журналист, Родерик Брус. Този Бонър е психопат. Ще получи доживотна присъда, а след това, в някой от пандизите и нож в гърба.

— Не ми харесва това. Съдилищата не са за нас. Нямаме нужда от адвокати и свидетели. Изпълни моята поръка.

Уилям Галабрето се отдръпна от леглото.

— Добре, чичо Марио — излъга той. — А сега почивай.

Тривейн седеше на леглото в хотела си, опитвайки се да държи очите си отворени, съсредоточен върху напечатаните страници. Той знаеше, че губи борбата. Взе телефона и поръча разговор за 7 часа сутринта.

Бе напуснал Арон Грийн след един часа, много по-рано отколкото очакваше. Грийн го бе поканил за обяд, но Анди отказа, извинявайки се с неотложните си бизнес дела. Истината бе, че той не можеше да издържа повече в къщата на Грийн. Нямаше какво повече да казва на стария евреин, разрушил всички представени от него аргументи. Какви думи могат да противостоят на гледката в парка на Грийн, или пък на спомена от преди 40 години за ръждивата решетка в Аушвиц?

Арон Грийн не бе изключение. Той напълно осъзнаваше своите действия и вярваше във всички либерални реформи. Състрадателен и щедър човек, той отделяше големи суми за облекчаване на страданията на бедните. Той би изразходвал и последния си долар, за да е сигурен, че втората му родина ще поддържа климата, отговарящ на неговата философия. Тази нация трябва да е най-силна на земята.