Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Андрю бе поразен от внезапната промяна на темата. После разбра. Хамилтън бе провел този малък разговор, за да въведе ред в мислите си и да се подготви за отбрана. Той се отпусна на дивана с израза на изключително ерудиран събеседник.

— Успехите на Хамилтън. — Тривейн замълча, като че ли тези думи бяха заглавие на нещо. — Добре казано, наистина. Отбих се, защото смятам за необходимо да поговорим за вашите постижения, свързани с Дженеси Индъстриз.

— В какво виждате тази необходимост?

— Като председател на подкомисията за разпределяне на средствата за отбрана.

— Това е една… комисия, ако аз не се лъжа, макар че все още знам твърде малко за нея…

— Ние имаме правомощията на следователи.

— Които биха могли да бъдат приложени спрямо мен.

— Поне за сега няма изгледи да употребим срещу вас тези правомощия.

Хамилтън не обърна особено внимание на тези думи.

— Дженеси Индъстриз е наш клиент. Значителен и уважаван клиент. Аз за нищо на света не бих нарушил утвърдените връзки между адвоката и клиента. Вашата визита може да се окаже безполезна, господин Тривейн.

— Господин Хамилтън, моят интерес към вашите връзки с Дженеси Индъстриз предхожда отношенията ви клиент-партньор с около две години. Подкомисията се опитва да състави нещо като… финансов отчет. Как сме стигнали дотук? Просто преглеждайки някои документи на Пентагона.

— Преди две години аз нямах нищо общо с Дженеси Индъстриз. Не е имало никакво сътрудничество.

— Може би не пряко. Но съществуват някои сведения…

— Нито пряко, нито косвено, господин Тривейн — прекъсна го Хамилтън.

— Вие сте били член на президентската комисия по вноса на стомана.

— Да, аз заемах този пост.

— Месец или два преди издаденото от вас постановление за квотите по стоманата, Дженеси Индъстриз е внесла големи количества от Тамишито, Япония, печелейки много от тази сделка. Няколко месеца по-късно, Дженеси пуска в обръщение облигации поверявайки на Брандън и Смит правната страна на въпроса. След още три месеца вие ставате партньор с Брандън и Смит… Нещата се проясняват бързо.

Ян Хамилтън седна рязко на кушетката, очите му хвърляха гневни пламъци.

— Това е най-грубото изопачаване на факти, което срещам за тридесет и петгодишната си практика. Напълно безпочвено и лишено от всякакъв здрав разум. И вие го знаете, сър.

— Аз нищо не знам. Нито пък някой от членовете на подкомисията.

Хамилтън не помръдваше, но Тривейн забеляза нервното потрепване на устните му, особено при споменаването на думите „някои членове на подкомисията“.

Хитростта имаше ефект. Хамилтън се страхуваше от публичност.

— За да просветя вас и вашите зле информирани съдружници, ще ви кажа, че всеки глупак, замесен в аферата със стоманата, знаеше за предстоящите квоти в тази област. Японски, чехословашки… да, и даже китайски стоманолеярни бяха затрупани с американски поръчки, чрез Канада. Те дори не успяваха да изпълнят всички поръчки. По правилата на производството, единственият купувач е за предпочитане пред многото. Дженеси Индъстриз очевидно е имала нужните средства в по-голяма степен от съперниците си и следователно стана главният купувач от Тамишито…

— Сигурен съм, че това е логично за хора от вашата сфера, но не зная как ще се отнесат към това данъкоплатците, на чийто гръб се стоварва всичко.

— Прекалено усложнявате нещата, господин Тривейн. И вие си давате сметка за това. Това са фалшиви аргументи. Американецът е най-щастливият данъкоплатец на земята. Той притежава най-добрите умове и най-преданите служители, грижещи се за благополучието му.

— Съгласен съм с вас — каза Тривейн. — Все пак предпочитам термина „работещи за“, вместо „грижещи се“. На тях им се плаща за всичко.

— Тези две определения са взаимно заменяеми според мен.

— Надявам се… Вие сте се присъединили към Брандон и Смит в много подходящ момент.

— Мисля, че вече прекалявате! Ако предполагате някакви взаимни услуги, сигурно сте готов да докажете това обвинение. Моята почтеност е добре известна, Тривейн. На ваше място не бих предприемал подобни действия.

— Знам всичко за вашата репутация. И за голямото уважение, на което се радвате… Ето защо дойдох да ви предупредя, да ви дам време, за да обмислите отговорите си.

— Дошъл сте да ме предупредите? — Хамилтън неволно се наклони напред. Беше изумен.

— Да. Въпросът за коректността на вашите сделки е повдигнат. Скоро те ще искат отговор от вас.