Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Ян Хамилтън изглеждаше, като че ли току-що бе станал свидетел на ужасно убийство. Той остана безмълвен няколко секунди, и Тривейн не искаше да нарушава това мълчание. Накрая адвокатът проговори едва чуто.

— Какво сте направили?

Тривейн си спомни думите на Грийн. „Подготвих се за всичко, четейки книги. Но сега ми се струва, че всичко започва отначало. Има един изключителен човек, сенатор от Мериленд. Той си върши добре работата. Другият, сенатор от Върмонт, също не е лош. Аз подозирам и по-малко уважавани хора като Марио де Спаданте и организацията му — експерти по оръжието и убийствата. Те също добре си вършат работата. Ти трябва да ми помогнеш, защото си най-близо до властта, нали.“

— Вие просто не знаете какво говорите. — Гласът на Хамилтън бе тих, почти шепнещ.

— Напротив, много добре знам. Ето защо се опитвам да ви спася. Вие сте последен в списъка ми. Защото ние си приличаме, господин Хамилтън. Всеки друг има основание или нужда. Нещо, което иска или от което се нуждае в сферата на парите. Или пък се стреми към някакво възмездие или отмъщение. Ние двамата сме по-различни. Ако вие сте обладан от някакъв комплекс, ще ви е нужно дяволски много време, за да се справите с него, макар и „полуоттеглен“ от обществото, извън Вашингтон… Или ще отговорите на моите въпроси, или ще се видя принуден да ви изправя пред тази подкомисия, без да се съобразявам с положението и връзките ви.

— Спрете! — Хамилтън подскочи от кушетката и застана твърдо пред Тривейн. — Спрете!… Ще причините огромна вреда на страната, господин Тривейн. Нямате представа колко опасна може да бъде вашата намеса.

Адвокатът се отправи с бавни стъпки към вътрешния прозорец. За Тривейн беше очевидно, че той почти се бе решил да говори открито.

— Как така? Аз никога не съм действал неразумно.

Хамилтън погледна през прозореца.

— Надявам се да е така. През живота си съм виждал много предани мъже, борещи се с бюрокрацията, изцяло присвоила си правото да взема решения. Тези хора често са ругани, подтискани и дори напълно дискредитирани, само защото са се опитвали да поемат инициативата за вземане на решения в свои ръце. Най-трагичното е, че аз стоях със скръстени ръце когато страната бе почти доведена до катастрофа поради страхливостта и нерешителността, бягството от отговорност. — Хамилтън се обърна и погледна Тривейн в очите. — Нашето правителство е достигнало до състояние на пълна неуправляемост и това важи за всяка област от живота. Ние сме заприличали на смешен, непохватен и губещ равновесие гигант. В процеса на демократизация ние понижаваме стандарта си на живот непрекъснато. Ние установихме и продължаваме да се борим за… посредствеността.

— Това е твърде мрачна картина, господин Хамилтън. Не съм сигурен, че отговаря на действителността, поне до степента, която вие описвате.

— Разбира се, че отговаря и вие добре знаете това.

— Ще ви помоля да не повтаряте това „Вие знаете“. Аз нищо не знам.

— Тогава сте загубили способността си да наблюдавате. Да вземем последните две десетилетия. Изключвайки външно-политическите проблеми като Югоизточна Азия, Корея, Близкият Изток, Берлинската стена, НАТО — всеки от които би могъл да бъде решен с голяма мъдрост от един необременен лидер — да видим страната си. Неконтролируема и ненадеждна икономика, ужасна рецесия, инфлация и масова безработица. Пренаселеността в градовете заплашва да доведе до масово насилие и дори революция. Корупцията се шири, обхващайки почти всички области на живота. Стачките стават все по-често явление, парализирайки често седмици наред обществените служби. Армията е в упадък, националната сигурност е застрашена. Според вас, това нормално общество ли е, господин Тривейн?

— Вашата преценка е прекалено скептична. Явно, имаме различни гледни точки. Действителността понякога е ужасна, дори трагична, но здравите сили в обществото…

— Нонсенс… 15 15 Глупости. Кажете ми, ако започнете бизнес и постигнете успех… възможно ли е това при положение, че решават вашите чиновници?

— Ние сме специалисти и сме длъжни да решаваме.

— Тогава, ще отречете ли фактите? Чиновниците вземат решения с национално и международно значение.

— Чиновниците избират специалисти. Изборната урна…

— Изборната урна е отговор на молитвите на неспособните.

Тривейн вдигна очи към елегантния адвокат като че ли искаше да го окуражи.

— Каквито и да са вашите мотиви, подкомисията трябва да е сигурна в законността на сделките ви. Ние не сме инквизитори, а разумни хора.