Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Изтичането на информация към Родерик Брус ще стане причина за разпространяването на компрометиращи слухове по всички важни инстанции — Сената, Белия дом, Правосъдието, Отбраната и после ще избухне в заглавия. Заглавия, способни да разрушат ефективността на всеки шеф на подкомисия, свеждайки самата подкомисия до напълно безпомощна организация.

Уебстър бе доволен от себе си. Решението за Марио де Спаданте ще доведе до ликвидирането на Тривейн. С удивителна лекота. Трябваше Пол Бонър да бъде хвърлен на Родерик Брус.

Останалото се уреждаше от само себе си. Главният коз в играта ще бъдат вероятните близки отношения между Тривейн и де Спаданте. Срещата им късно през нощта в Кънектикът, когато Тривейн трябва да е бил зает с делата на подкомисията. Първото пътуване на Тривейн до Вашингтон с Марио като компаньон. Лимузината, закарала ги от летището в Далас до Хилтън. Тривейн и де Спаданте заедно в Джорджтаун в дома на непопулярния френски аташе, известен с контактите си с подземния свят на Америка.

Всичко се свързваше добре.

Андрю Тривейн и Марио де Спаданте.

Когато де Спаданте бъде убит в Ню Хейвън, смъртта му ще бъде приписана на войната в мафията. Но ще се знае, че Тривейн е бил в болницата до леглото на де Спаданте само седмица преди убийството.

Корупция.

Всичко се нареждаше много добре, мислеше си Уебстър, завивайки наляво по Пенсилвания авеню. Де Спаданте ще бъде елиминиран, а Тривейн отстранен завинаги от Вашингтон.

Двамата бяха станали прекалено непредсказуеми. Тривейн бе направил доста разкрития. Той търсеше информация за Марио де Спаданте. Всичко това бе доста опасно. В краен случай Тривейн може да бъде убит, но това ще породи широкомащабно разследване. Те не са готови за това.

Де Спаданте, от друга страна, трябва да бъде ликвидиран на всяка цена. Той бе отишъл твърде далеч, прониквайки дълбоко в структурите. Уебстър бе привлякъл мафиоза в служба на Дженеси единствено за разрешаване на проблемите с крайбрежния превоз на стоки. Впоследствие, де Спаданте бе усетил големите изгоди от сътрудничеството със силните мъже, заемащи високи федерални постове. Не искаше да пропусне тези възможности.

Но де Спаданте трябва да бъде елиминиран от свои хора. Не от елементи извън неговия кръг. Това би се оказало гибелно.

Уили Галабрето разбра. Семейството му бе отегчено от номерата на своя роднина. Галабретови бяха хора от новото време — изискани, консервативни, възпитани, с колежанско образование, не прилагащи тактиките на своите предци, нито пък тези на изнежените дългокоси издънки от „новото“ поколение.

Уебстър зави надясно по 27 улица, вглеждайки се в номерата на сградите. Търсеше номер 112.

Апартаментът на Родерик Брус.

Пол Бонър гледаше втренчено писмото и капитана от службата на военната полиция, който го бе донесъл. Капитанът се облегна безгрижно на вратата на офиса на Бонър.

— Какво по дяволите е това, капитане? Зле скалъпена шега?

— Не е шега, господин майор. Вие сте задържан до ново нареждане. Срещу вас се води следствие за убийство.

— Какво?

— Щатът Кънектикът представи обвиненията. Натоварени сме с вашето задържане. Това е голям удар. Каквато и да е присъдата Армията ще трябва да заплати пет милиона долара на семейството на убития, някой си Аугуст де Спаданте… Разбирате, че това е доста сериозна сума.

— Убийство? Тези кучи синове се канеха да убият Тривейн! Какво трябваше да направя! Да им позволя да го сторят!

— Майоре, имате ли някакво доказателство за това, че убитият е имал вредителски намерения? Защото, ако разполагате с такива, най-добре ще е да ги споделите с нас.

— Вие сте смешни. Той беше въоръжен, готов за стрелба.

— Вие го казвате. Било е тъмно, а и никакво оръжие не е намерено.

— Тогава е било откраднато.

— Докажете го.

— Двамата от охраната на Белия дом бяха отстранени от поста си нарочно — противно на всякакви заповеди. В Дариан. При болницата. По мен стреляха, докато шофирах в имението Бърнигът. Аз обезоръжих човека.

Капитанът се отдръпна от вратата и се приближи до бюрото на Тривейн.

— Това го прочетохме в доклада ви. Човекът, когото обвинявате твърди, че не е носел оръжие. Вие сте се хвърлили отгоре му.

— И съм взел пистолета. Мога да докажа думите си. Дадох оръжието на Тривейн.

— Вие сте дал на Тривейн един нерегистриран, джобен пистолет, носещ единствено вашите отпечатъци.

— Къде, по дяволите съм го намерил тогава?