Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Бил е екзекутиран.

И няколко месеца по-късно името на Пол Бонър отново се появи във връзка с друг инцидент. Родерик Брус се закле да отмъсти за своя любовник с всички средства. Неговият красив, мил, изпълнителен любовник, открил нов свят на физическа наслада за него. Любовникът, осъден на смърт по вина на този арогантен майор, обвинен от колегите си, че си приписва изключителни правомощия.

Ловът започна, когато Родерик Брус информира своите издатели, че се кани да подготви серия от репортажи от Югоизточна Азия. На общи теми, с подробности за хората, изпълняващи дълга си. Никой до сега не бе успял да се справи добре с тази задача.

Издателите харесаха идеята, Родерик Брус имаше репутацията на много способен репортер. Новата му дейност ще увеличи тиража на изданията, утвърждавайки техния авторитет.

За по-малко от месец Род Брус успя да напише първата си дописка за майора, очакващ решението на военния съд. Последваха няколко други статии, всяка една по-остра от предишната. След още шест седмици Брус използва фразата „Убиецът от Сайгон“.

Беше безмилостен.

Но военният съд не обърна особено внимание на статиите му. Той получаваше заповеди от висше място и майор Пол Бонър бе освободен и изпратен обратно в Щатите, за да служи на Пентагона.

Сега военните трябваше да се вслушат в думите му. Три години и четири месеца след смъртта на неговия Алекс те ще се подчинят, удовлетворявайки неговите желания.

Тривейн беше раздразнен от колебанието на Уолтър Медисън. Той навиваше телефонния кабел около пръста си, вперил очи във вестника пред него. Продължаваше да гледа към статията от три колони в долния ляв ъгъл на първата страница със заглавие „Офицер от армията, обвинен в убийство“.

Подзаглавието бе не по-малко фрапиращо: „Бивш майор от специалните служби, обвинен в убийства в Индокитай преди три години, извършва брутален акт на насилие в Кънектикът“.

Медисън се опитваше да приведе законните доводи по делото.

— Уолтър, той ме е охранявал! Нека не обсъждам сега заслугите. Ти ще разбереш всичко. Просто искам да го защищаваш, и да бъдеш негов цивилен адвокат.

— Това е заповед от високо, Анди. Съществуват някои непреодолими трудности, мислил ли си върху това?

— Какви трудности?

— Първо, той може да откаже нашата защита. И честно да ти кажа, това би ме зарадвало. Моите партньори ще бъдат против.

— Какво, по дяволите, дрънкаш? — Андрю бе обзет от гняв, Медисън се канеше да му откаже. — Не съм забелязал никакви възражения, когато осигурих на твоите хора известни привилегии и това ми коства много повече усилия, отколкото на вас би струвала защитата на един невинен човек. Човек, спасил живота ми и по този начин позволил ми да ви снабдявам с нови сведения. Ясно ли се изразих?

— С присъщата ти откровеност… Успокой се, Анди. Бил си на мястото на събитието, твърде близо до него. Мисля си за теб. Ако се заемем със защитата на този човек, това би означавало да свържем теб с Бонър и следователно с де Спаданте. Не смятам, че това е мъдро. Може би не ти харесват моите съждения, но…

— Не ме интересува — прекъсна го Тривейн. — Разбирам какво искаш да кажеш и високо ценя мнението ти, но в случая това е без значение. Искам той да получи добра защита.

— Чете ли материала на Родерик Брус? Твърде неприятен е. Засега ти си настрана, но това едва ли ще продължи дълго. Бих искал да го поддържам неутрално настроен към теб, а това не е възможно, ако ние поемем защитата на Бонър.

— За Бога, Уолтър. Какви думи трябва да използвам? Наистина не ме вълнува отношението на Брус към мен. Повярвай ми. Брус е едно гадно копеле, изпълнено със злоба и търсещо отмъщение. Бонър е идеалната мишена, защото никой не го харесва.

— Явно има за какво. Той е твърде склонен да взема решения на своя глава и често прибягва до използване на сила. Анди, това не е въпрос на симпатии и антипатии. Това е потвърдено неодобрение. Този човек е психопат.

— Не е истина. Наредено му е било да изпълнява мисии, изпълнени с насилие. Не е създавал сам подобни ситуации. Виж, Уолтър, не бих искал да наема военен кръстоносец. Искам солидна фирма, която да вземе работата присърце, убедена в публичния си успех.

— Но това може да ни дисквалифицира.

— Аз казах „публично“. Не ме е грижа какво е твоето лично мнение. Ти ще го промениш, когато разбереш фактите. Сигурен съм в това.

Настъпи пауза. Медисън дишаше тежко в телефонната слушалка.

— Какви факти, Анди? Съществуват ли някакви основания, които биха оправдали Бонър, промушил човек в гърба, без да разбере неговата самоличност? Аз четох съобщенията във вестниците и статията на Брус. Бонър признава обвиненията. Единствено смекчаващо вината обстоятелство е неговото твърдение, че е действувал, защищавайки теб. Но какво от това?