Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Грийн обаче бе сляп за факта, че колкото е повече абсолютната сила на защитниците, толкова по-голяма е възможността да бъдат узурпирани правата на защищаваните.

Но Тривейн не можеше да каже нищо друго, което да промени мисленето на този човек.

Когато самолетът кацна на летището в Чикаго, Тривейн незабавно се обади на Сам Викарсън в Солт Лейк Сити. Викарсън му каза, че досието на Ян Хамилтън е готово и го очаква в хотела. Биографията на Ян Хамилтън беше впечатляваща. Допълнителна информация получиха от сина на Хамилтън, чиято професия се различаваше от семейните традиции. Той бе станал изпълнител на песни. Синът считаше, че баща му върши работата си повече с интелигентност, отколкото с въображение, убеден в своята мисия да показва правилния път на непросветените.

Хамилтън принадлежеше към много стар и богат нюйоркски род, произхождащ от Айршир, Шотландия, където Хамилтънови са били земевладелци. След обучението си в престижните училища Ректъри и Гротън, той бе учил право в Харвардския университет. Едногодишната следдипломна специализация в Кеймбридж му позволила да прекара войната в Лондон, служейки като офицер във флота, и член на генералния щаб на Айзенхауер. Жени се за англичанка от подходяща социална среда и единственият им син се ражда във флотската болница в Шъри.

След войната, добрите препоръки и интелигентността на Ян Хамилтън му обезпечават серия от завидни позиции, и партньорство с една от най-престижните нюйоркски фирми. Хамилтън става специалист по общо право и разпределяне на капитали в общинския сектор. Контактите, създадени по време на войната, и преди всичко тези с администрацията на Айзенхауер, често го водят във Вашингтон, така че неговата фирма скоро открива там свой офис. Сменяйки различни постове, Ян Хамилтън все повече се утвърждава от вашингтонската сцена. Макар и републиканец, той не е доктринер и развива плодотворни контакти с демократите и Сената. Джон Кенеди му предлага посолството в Лондон, на което Хамилтън отказва с благодарност. Той продължава своя напредък в областта на правото, достигайки до поста съветник на президента.

И изведнъж, преди две години, Хамилтън прави нещо неочаквано. Той подава оставка от фирмата си и заявява на приятели, че се кани да си вземе „голяма и заслужена почивка“. Тогава се чуват шеги относно намеренията му да печели, ставайки мениджър на своя свирещ и пеещ син и по-приятни предположения относно здравето му. Хамилтън приемаше всичко това благосклонно.

И тогава той напусна Вашингтон с жена си, предприемайки околосветско пътешествие.

Само преди шест месеца Ян Хамилтън отново направи нещо неочаквано, без да вдига особен шум. Той се присъедини към старата чикагска фирма на Брандън и Смит, прекъсвайки връзките си с Вашингтон и Ню Йорк. Явно Хамилтън бе решил да води по-спокоен живот и бе приет в обществото на богатите в Евънстън, на брега на езерото Мичиган.

По този начин Хамилтън се бе поставил в услуга на Дженеси Индъстриз, оказвайки й правни услуги. Дженеси имаше подкрепата на най-мощните финансови институции на двата бряга: Грийн в Ню Йорк и сенатора Армбрастър в Калифорния. И бе логично да установи влияние и в Средна Америка.

С помощта на Ян Хамилтън влиянието се разпространяваше в областта на изпълнителната власт и правителството. Хамилтън имаше голямо влияние върху президента.

На сутринта Тривейн се канеше да пътува до Евънстън, за да изненада Ян Хамилтън през християнската събота, като изненада Арон Грийн през еврейската събота в Сейл Харбър.

Робърт Уебстър целуна жена си за лека нощ и бе подразнен от телефонното позвъняване. Когато живееха в Акрон, Охайо, никога не ги безпокояха през нощта с телефонни обаждания, настояване той да излезе веднага. Разбира се, тогава те не можеха да си позволят да живеят в такъв дом. И едва ли бяха много хората в Акрон, получаващи обаждания от белия дом.

Уебстър изкара колата си от гаража и я подкара по улицата. Според съобщението, той трябваше да бъде в отсечката между Небраска и 21 улица след десет минути.

Забеляза кола, бял шевролет, и ръка, която се подаваше от прозореца. Натисна два пъти клаксона. Белият шевролет отговори с един дълъг звук.

Уебстър продължи по Небраска авеню и в това време шевролетът излезе от паркинга и го последва.

Двете коли стигнаха до голям паркинг близо до амфитеатъра спряха една до друга.

Робърт Уебстър слезе и заобиколи, за да посрещне човека от другата кола.