Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— На кого ли? — Купър спокойно прекъсна речта на майора, сядайки отново зад бюрото си. — Да ви кажа ли на кого щеше да се обади той?

— О, господи! — Бонър се почувства зле.

— Да, майоре. Той щеше да се обади на мен.

— Не мога да повярвам!

— Просто не искаш да повярваш… Не прави прибързани изводи. Това, че ще говоря с него не означава, че бих се съгласил.

— Фактът, че той е способен да се свърже с вас, е доста неприятен.

— Така ли? Ти също имаш много контакти. По-лош ли е де Спаданте от хората, с които ти общуваш?

— Всичко това е доста различно. Моите хора са разузнавачи и вие добре знаете това.

— Купени и платени, за да ни дадат нужната информация. Господин де Спаданте също служи на определена кауза. И ние сме също във вражеска територия.

— Каква кауза?

— Не мога да ви дам пълен отговор, защото не съм в течение на всичко. Дори и да бях, едва ли щеше да ви стане по-ясно. Единственото, което знам е, че влиянието на де Спаданте е решаващо в редица области. Една от тях е транспорта.

— Мислех, че той е в строителството.

— Да, така е. Но има влияние и в превозването на стоки.

— Искаш да кажеш, че ние се нуждаем от него — каза Бонър невярващо.

— Имаме нужда от всичко и от всеки, когото можем да привлечем. Може би не трябва да ти казвам това. Ние сме изкупителна жертва на политиците. Единствените наши поддръжници са фермерите и кинорежисьорите, снимащи шпионски филми. Ние наистина имаме проблеми, майор Бонър.

— Ние решаваме тези проблеми, използвайки престъпници и убийци!

— Решаваме ги по всички възможни начини. Вие ме учудвате.

— Аз добре познавах тези хора. И каквото и да правех, моята територия имаше строго определено положение, това е една кучешка история, в която животът е различен от този на хората по върховете. Имах погрешната представа, че вие висшестоящите сте по-добри о нас. Точно така, генерале, по-добри.

— Ти си шокиран от действителността. Откъде, по дяволите, идват средствата за вашата издръжка? От дамичките с маратонки, които викат „Подкрепяйте нашите момчета“? Елате на себе си, майоре. Много о оръжията, с които ние си служим са транспортирани от хора като Марио де Спаданте.

— Генерале — проговори бавно, но сигурно Бонър. — Тези, с които бях в контакт край къщата на Тривейн бяха двама наемни убийци със своя шеф, който успя добре да ме подреди, разкъсвайки плътта ми на две места. За мен това е по-различно от кражбата на информация или пък надхитряването на някой противоречащ ни подкомитет.

— Защо? Защото боят е бил физически? Не на хартия, а с проливането на кръв?

— Може би… Може би е толкова просто. Или аз просто се опасявам от възможността де Спаданте да получи поста на Главнокомандващ с право на глас при решаването на важни въпроси… Ако това вече не се е случило.

— Мъртъв ли е той? — попита Робърт Уебстър по телефона, държейки куфарчето си между колената, в една телефонна кабина на Мичиган Авеню.

— Не. Той е доста издръжливо животно. Смята че е вън от опасност, — каза докторът от другия край на жицата, от кабина в Гринуич, Кънектикът.

— Това не са много добри новини.

— Оперираха го около три часа. Бил е доста сериозно ранен. Сега е в критично състояние, но шансовете му да прескочи трапа са големи.

— Такава развръзка е нежелана за нас, докторе… Все трябва да е възможна някаква грешка.

— Изключено, Боби. Това място гъмжи от въоръжени хора. Всеки вход, асансьорите и дори покрива се охраняват. Даже сестрите са техни. Четирима свещеници се въртят наоколо. Ако те са свещеници, то аз съм Господ.

— Повтарям, трябва да има някакъв начин.

— Тогава ти го намери. Случи ли се нещо с него сега, те ще изгорят болницата с всички нас. А това е неприемливо за мен.

— О’кей, О’кей. Без медицински инциденти.

— Защо, по дяволите, трябва да бъде отстранен?

— Иска твърде много услуги, които вече му бяха направени. Прекалено много е задлъжнял.

Докторът направи дълга пауза.

— Само не тук, Боби.

— Добре, ще помислим за нещо друго.

— Между впрочем, оневинителните документи пристигнаха навреме. Много благодаря. Можеше и без цитатите, но с тях всичко звучи по-убедително.

— По-добре, отколкото безчестен. Трябваше да извършиш убийство.

— Направих го. — Докторът се усмихна. — Ако…

— Ще поддържаме връзка. — Уебстър затвори, несръчно оправяйки се с куфарчето и с вратата на кабината. Трябваше да измисли нещо, за да се справи с де Спаданте. В тази опасна ситуация помощта на доктора ще му е нужна? Защо не? Неговият дълг все още не бе изплатен.