Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Шърли се оттегли бързо с пожелание за добър апетит.

— Истинска прелест е тази Шърли! — каза Грийн. — Открих я в израелския павилион на изложбата в Монреал. Трябваше да употребя доста усилия, за да я накарам да се върне отново в Америка и да работи за нас… Ах, тези тортички… Опитай ги!

Тортичките бяха превъзходни.

— Чудесни са.

— Нали ти казах. Може да прозвучат лъжи в нашия бъдещ разговор, но не относно тортичките. Хайде, нека им се насладим.

Двамата мъже непринудено и с чувство за хумор водеха разговор за обикновени неща, вземайки си от сладките. Те взаимно се изучаваха и всеки се опасяваше от събеседника си.

Грийн остави чашката с кафе и въздъхна шумно.

— Сладките свършиха. Сега да поговорим. Какви са твоите интереси, господин председател на подкомисия? Какво те води в тази къща при такива необичайни обстоятелства?

— Дженеси Индъстриз. Вашите разходи, по-специално чрез вашата агенция. Около седем милиона годишно, а по наша преценка — дванайсет милиона и дори повече — пари, използвани за убеждаване на страната, че Дженеси Индъстриз е важна за нейното оцеляване. За десет години това прави общо около седемдесет, или дори сто и двайсет милиона долара, а може би и повече.

— Плашат ли ви тези цифри?

— Не съм казал това. Те просто ме интересуват.

— Защо? Дори съответствието между цифрите може да бъде обяснено и вие сте прав — вярна е по-голямата цифра.

— Може би обяснено, но едва ли оправдано.

— Това зависи от търсещия оправдание… Да, те могат да бъдат оправдани. Аз ги оправдавам.

— Как?

Грийн притисна гръб в облегалката на стола си. Имаше вид на патриарх, готвещ се да раздава мъдрост.

— Първо, един милион на днешния пазар не са това, което средният гражданин си мисли. Дженерал Мотърс изразходва двайсет и два милиона долара годишно за реклами, а новият пощенски комплекс — седемнадесет.

— Но те са двата най-големи консуматори на планетата.

— Нищожни са в сравнение с държавата. И тъй като държавата е главният потребител и клиент на Дженеси Индъстриз, налага се известна логика.

— Но няма такава логика. Освен ако клиентът е в действителност в собствената ви компания със своите собствени капитали. Дори аз не вярвам в това.

— Всяка гледна точка има своята визуална рамка. Ако гледате едно дърво, вие можете да забележите само част от него, поради отразяваната от листата му светлина. Аз бих видял и светлината, проникваща през дървото, осветяваща неговата вътрешност. Биха се получили две различни дървета, ако ги описвахме.

— Не виждам аналогия.

— Вие може да я видите, но просто не желаете. Виждате само повърхността, но не и това, което е под нея.

— Гатанките са досадни, господин Грийн, а лесните гатанки са просто обидни. Що се отнася до вашия случай, аз имам някои представи за същността му и именно по тази причина съм тук.

— Ясно, — Грийн кимна с глава като патриарх, приемащ присъдата на един по-нисш от него. — Разбирам, ти си твърдоглав. Много твърдоглав. Имаш…

— Нямам нужда от… Не продавам нищо.

Внезапно Арон Грийн плесна силно с ръце по металните рамки на стола си. Това беше грозен и заплашителен плясък.

— Разбира се, че продаваш! — Старият евреин извика с глас, подобен на ехо, гледайки свирепо към Тривейн. — Ти продаваш най-презряната стока, с която човек може да търгува. Това е безразличието и слабостта, знаеш го добре!

— Нямам вина за нищо. Ако продавам нещо, то това е убеждението ми, че страната има право да знае как се харчат нейните пари. Дали тези разходи наистина са необходими, или са резултат от прищявките на едно разраснало се промишлено чудовище, контролирано от малка група хора, решили своеволно как да разпределят милионите си.

— Говориш като ученик… Къде е твоето своеволие? Кой е своеволен? Ти се пишеш съдия по необходимост. Твърдиш, че интелигентността винаги побеждава. Кажи ми, мъдри равине, къде беше този масов интелект през 1917? Или през 1941? Даже през 1950 и 1965? Ще ти кажа къде. Стоеше в сянка, напълно безпомощен и за всичко това бе платена висока цена — кръвта на стотици хиляди млади мъже. — Грийн внезапно снижи гласа си. — Животът на милиони невинни деца, на техните майки и бащи. Не ми говори за своеволие, това е лудост.

Тривейн изчака Грийн да се успокои.

— Аз признавам, господин Грийн, и го казвам с уважение, че вие търсите решение на проблеми актуални за други времена. Сега сме изправени пред други проблеми и имаме други приоритети.