Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Постепенно успя да различи хората около себе си, а по-късно разбра, че се намира в болнична стая.

Имаше дори и доктор. Или поне такъв трябваше да бъде, съдейки по бялата му престилка. Анди и Филис стояха до леглото му.

— Добре дошли, майоре, — каза докторът. — Виждам, че сте прекарали чудесно вечерта.

— В Дариен ли съм?

— Да — отговори Тривейн.

— Как се чувствуваш, Пол? — Очите на Филис не криеха безпокойството й.

— Надявам се, че съм цял.

— Възможно е да останат няколко белега по шията — каза докторът. — За щастие лицето не е засегнато.

— Мъртъв ли е той? Де Спаданте. — Пол изговаряше думите с голяма трудност.

— В момента го оперират в Гринуич. Вероятността да живее не е голяма.

— Ние те докарахме тук. Това е Джон Спрейг. Нашият доктор. — Тривейн кимна с глава към доктора.

— Благодаря ви, докторе.

— О, не съм направил кой знае какво. Само няколко превръзки. Добре, че кръвотечението бе спряно навреме. И Лилиан ви бе правила ледени компреси в течение на четиридесет и пет минути.

— Вие ще й повишите заплатата, Анди — слабо се усмихна Бонър.

— Вече го направихме — отговори Филис.

— Колко време ще остана опакован по такъв начин?

— Още няколко дни. Зависи от вас. Превръзките трябва да останат. Дясната ръка и шията ви са засегнати твърде сериозно.

— Тези места не са опасни. Една марля и лека превръзка биха могли да свършат добра работа.

— На мен ли го казвате? — Спрейг се усмихна.

— Просто се консултирам… Наистина трябва да се измъкна от тук. Не се съпротивлявайте, моля ви.

— Една минута. — Филис се приближи отдясно до леглото на Пол. — Доколкото ми е известно, ти спаси живота на Андрю. Това те прави герой, майор Бонър и аз не ще допусна някой да злоупотребява с теб.

— Много мило от твоя страна, скъпа, но той спаси също…

— Стига любезности — прекъсна ги Тривейн. — Имаш нужда от почивка, Пол. Ще си поговорим утре. Аз ще стана рано.

— Не, не сутринта. Сега. — Бонър погледна Анди с молещи, но строги очи. — Само няколко минути, моля ви.

— Ти какво ще кажеш, Джон? — Тривейн отвърна на погледа на Пол, докато задаваше въпроса.

Спрейг наблюдаваше двамата мъже.

— Няколко минути ще рече повече от две и по-малко от пет. Предполагам, че искате да останете насаме, затова ще изпратя Филис до стаята й. — Той погледна към съпругата на Тривейн.

Филис се наведе и целуна Пол по бузата.

— Благодаря ти от цялото си сърце. Ти си много смел мъж… Извинявай за всичко.

Вратата се затвори и двамата мъже останаха сами.

— Не мислех, че подобно нещо ще се случи — каза Бонър.

— Ако можех само да предположа, бих те спрял и бих извикал полиция. Има убит човек, Пол.

— Аз го убих, защото те се опитваха да отстранят теб.

— Тогава защо ме излъга?

— Би ли ми повярвал?

— Не съм сигурен. Не мислех, че ще се стигне толкова далече. Просто не е за вярване.

— Искаш да кажеш, че ние ще стигнем толкова далеч?

— Нямам предвид теб. Ти можеше да загинеш, почти го направи. Дженеси Индъстриз?

— Заблуждаваш се и аз исках да ти го докажа като доведа това дебело копеле при теб. — Бонър с усилие поддържаше речта си. — Да го накарам да ти каже истината. Той не е от Дженеси, той не е и с нас.

— Не можеш да си сигурен в това, Пол. Не и след снощи.

— Напротив, сигурен съм. Както и за информацията, получена от Сан Франциско. Ти си я купил от един психопат. Л.Р. Знам го, защото и аз му платих. Само триста долара… Не е ли смешно?

Тривейн не можа да сдържи усмивката си.

— В действителност, това е… Бил си много зает и усърден. Но за да сме точни, това не бе информацията, а само потвърждение. Ние вече имахме цифрите.

— За Армбрастър?

— Да.

— Той е добър човек и мисли като теб.

— Наистина е много добър, но се чувства нещастен като много други. Там е цялата трагедия.

— В Хаустън? Пасадена? Такома? Или Сиатъл?

— Да, и също в Гринуич. На операционната маса. Само че този не е нещастен, а просто един мръсник. Той се опита да те убие и е част от цялата организация.

Бонър погледна встрани от Тривейн. За първи път от началото на техните многобройни сериозни и полусериозни пререкания, Анди се съмняваше в него.

— Ти не би могъл да си сигурен в това.

— Не, мога. Той беше в Сан Франциско, когато и ние бяхме. Преди няколко седмици в Мериленд той нагруби конгресмена от Калифорния. Конгресменът направи грешка, споменавайки Дженеси в пияно състояние… Той е част от това.

Бонър започна да диша тежко от изтощение. Той знаеше, че няколкото минути бяха изтекли. Не издържаше повече. Оставаше му един последен опит да убеди Тривейн.