Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Личният живот на Арон Грийн бе доста неясен. Той се бе оженил повторно, имаше двама сина и дъщеря, живееше в Лонг Айлънд в къща с двадесет причудливи стаи и с градини, съперничещи на тези в Тюйлери. Беше известен с изключителната си щедрост и бе привърженик на либералните каузи. Съдействаше при политически кампании без много да се интересува от различните платформи, като винаги отделяше особено внимание на социалните реформи. Веднъж обаче бе осъден от Американския съюз за граждански свободи, поддържан от службата за наемния труд. Причината за този процес бе отказът на Грийн да приема работници с германски произход. За дисквалификацията на кандидата бе достатъчно неевропейското му немско име.

Арон Грийн плати глобите и спокойно продължи дейността си.

Тривейн свърши закуската и се опита да си състави картина за Грийн.

Защо Дженеси Индъстриз? Защо бе тази прикрита поддръжка за организация от военен тип, когато той така силно ненавиждаше войната.

На летището в Уестчестър той върна взетата под наем кола, уреди си самолетния билет до Ла Гуардия и нае хеликоптер, за да стигне до Хамптън Бейс в централната част на Лонг Айлънд.

В Хамптън Бейс нае друга кола и потегли на юг към Сейл Харбър. Там живееше Арон Грийн.

Пристигна в 11 часа и бе посрещнат от изненадания Грийн. Възрастният джентълмен имаше разтревожен вид. Правилните му еврейски черти бяха покрити с дълбоки бръчки. Изражението на лицето му показваше едновременно тъга и гняв. Гласът му, плътен и вибриращ, все още с акцент след повече от трийсет години, прозвуча като удар на барабан.

— Днес е събота, еврейски празник, господин Тривейн. Мислех, че ще се съобразите с нашите обичаи, известявайки ми по телефона визитата си. Тази къща е ортодоксална.

— Хиляди извинения. Не знаех. Имах претоварена програма и реших да ви посетя в последния момент. Бях на гости у приятели. Но мога да мина и друг път.

— Не се оправдавайте. Ийст Хамптън не е Бойс, Айдахо. Елате с мен на верандата — Грийн поведе Тривейн към голяма остъклена стая с изглед към парка. Тук имаше много растения, като през лятото, а навън бе истинска зима.

Гледката бе наистина великолепна.

— Какво ще кажете за едно кафе, или няколко сладкиша?

— Не, благодаря ви.

— Хайде, хайде, не бива да се лишаваш от тези вкусни тортички, заради лошото ми настроение. Имам чудесна готвачка — Арон Грийн се усмихна топло.

— Едва ли заслужавам вашата гостоприемност.

— Все пак, ще ти предложа нещо. Откровено казано, аз също бих хапнал с удоволствие. От това няма да стана по-снизходителен. — Грийн отиде до стъклената маса и натисна копчето на белия телефон за вътрешна връзка. — Шърли, скъпа, нашият гост би желал чашка кафе и малко от тортичките, които аз така положително оцених. Донеси достатъчно за двама и не съобщавай на госпожа Грийн.

— Много сте любезен.

— Не, просто промених отношението си — от раздразнение към благоразумие. Затова изглеждам така любезен. Това не трябва да те заблуждава. Очаквах да ми се обадиш и не мислех, че ще го направиш толкова скоро.

— Разбирам, че отделът по отбраната е объркан. Предполагам, че са се свързали с вас.

— Така е. Вие предизвиквате реакции на възбуда у много служители, господин Тривейн и всявате страх у хора, на които им се плаща, за да бъдат смели. Те едва ли ще получат допълнително заплащане. За съжаление, аз не поемам техните разходи.

— Тогава нека говорим без заобикалки, нали?

— Заобикалките са излишни в случая. Те са прийом на бедните ловци, нямащи средства за примамка. В този случай възможностите са две — или дивечът ще избяга, използувайки силното си обоняние, или пък ще атакува ловеца без предупреждение. Вие не сте нито беден, нито глупав, господине.

— От друга страна намирам, че идеята за поставяне на примамка е доста безвкусна.

— Чудесно! Бързо схващате и това ми харесва.

— А аз разбирам защо имате толкова верни последователи!

— Ех! Лъжете се, приятелю. Моите последователи, ако наистина имам такива, са купени с пари. Ние и двамата имаме пари, нали господин Тривейн? Сигурно на вас ви е известно, че парите винаги пораждат последователи. Сами по себе си те са безполезни, но могат да станат мост между хората. Използвани правилно, парите разпространяват идеи, които са най-голямото благо за човека… Аз имам последователи, и най-важното за мене е, че те пренасят и разпространяват моите идеи.

Униформената прислужница се появи със сребърен поднос. Грийн запозна Тривейн с Шърли, а Тривейн стана и помогна при сервирането. Тази негова постъпка получи одобрението на Грийн.