Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Откажи се, Анди. ще създадеш много повече проблеми, отколкото можеш сам да решиш. Ще се отървем от подлеците. Не усложнявай излишно нещата.

— Това вече съм го чувал. Няма да ме подведеш.

— Принципи… Все тези проклети принципи, продиктувани от банковата ти сметка.

— Донякъде си прав. Както вече казах, нямам какво да губя или да печеля.

— Ще причиниш много вреда със своите действия.

— Съжалявам единствено за някои хора, на които накрая ще подам ръка за помощ, ако това те кара да се чувстваш по-добре.

— Глупости! Не ме е грижа за никой. Безпокоя се за съдбата на тази страна… Няма време. Не можем да се върнем! — Бонър се задушаваше от мъка и гняв и Анди почувства това.

— О’кей Пол. О’кей. Ще се видим утре.

Бонър притвори очи.

— Би ли ме изслушал утре? Спри, моля те! — Той се втренчи в лицето на Тривейн.

Тривейн си спомни за момент за този плъх Родерик Брус, който искаше да разпъне на кръст Пол Бонър. Той не се поддаде на заплахите му. Бонър нямаше да узнае за това никога.

— Аз те уважавам, Пол. Ако и другите бяха като теб, щях да приема доводите ти, но тъй като те не са, отговорът ми е не.

— Тогава върви по дяволите… Не идвай въобще утре, защото не искам да те виждам повече.

— Както искаш.

Бонър се унасяше от силна дрямка. Изпадаше в сън, като жестоко ранен и засегнат човек.

— Аз ще се боря с теб, Тривейн.

Очите му се затвориха и той се отпусна.

Тривейн стана рано, преди седем часа. През прозореца на спалнята утрото изглеждаше невероятно спокойно. Снежната покривка бе около осем сантиметра, достатъчно за да покрие, но не и да деформира пейзажа навън. Отвъд бордовете по океанския бряг, водата бе спокойна, укротена от зимните студове. Само блъскащите се в скалите вълни бяха неукротими, сякаш се бореха за своята идентичност.

Андрю реши да си приготви сам закуската. Не искаше да вика Лилиан, изморена от вчерашния ден.

Той разстла жълтите страници, които бе събрал от бюрото си върху кухненската маса. Почеркът бе едър, набързо надраскан — полуизречения, кратки бележки, имена и общи названия. Това бе информацията, събрана от Сам Викарсън и касаеща Арон Грийн.

Грийн не беше от бирмингамската „компания“, както мислеше Алън Мартин. Той бе емигрирал от Щутгарт през 1939 година на четиридесетгодишна възраст. Малко се знаеше за живота му в Германия, освен това, че е бил представител по продажбите на голямата печатарска компания „Шрайбварен“ с клонове в Берлин и Хамбург. Вероятно е сключил брак през двадесетте години, и се е развел непосредствено преди бягството си от Германия на борда на един нацистки кораб. Успехите на Арон Грийн в Америка бяха тихи но зашеметяващи. Заедно с още няколко бежанци, той основава малка печатница в Долен Манхатън. Използвайки последните технологии, разработени от „Шрайбварен“ — станала скоро главна печатна база на хитлеровата пропагандна машина — малката фирма успява да се наложи с продукцията си на нюйоркския пазар. Само за две години фирмата увеличава доходите си четири пъти. Междувременно Грийн получава патент на свое име от компанията в Германия.

С формалното влизане на Америка във войната и наложените ограничения върху хартията и печата, оцеляваха най-ефикасно работещите. Машините на Грийн имаха важно предимство — те ограничаваха брака до минимум.

Компанията на Грийн получи големи правителствени поръчки.

Военни поръчки.

След това Арон Грийн направи няколко решителни стъпки, осигуряващи му бъдещето. Той откупи акции от своите партньори и премести фабриката си от Манхатън в един евтин участък близо до Ню Джърси. Прие на работа много емигранти от Европа и буквално съживи умиращия град.

Цената на земята в Ню Джърси бе нищожна, но тя нямаше да остане такава винаги. Набъбналите ведомости за заплатите съдържаха имената на мъже и жени, които се отнасяха към своя работодател като към спасител. Постепенно всички свикнаха с първоначалния шок от пристигащите евреи и милионите на Арон Грийн бяха спасени. С увеличаване на доходите си той успя да отдели средства за закупуването на още земя и за разширяване на производството.

След войната Арон Грийн разработи нови територии. Той предвиди големите печалби от развиващата се телевизионна индустрия и предприе широкомащабна рекламна кампания, възползвайки се от изобретателността на написаното, казано и нагледно представено слово.

Като че ли следвоенната ера очакваше неговите способности. Арон Грийн сформира агенция на свое име и я насити с най-светлите умове, които можа да намери. Милионите му позволяваха да привлича най-добрите от съществуващите агенции. Неговите контакти с правителствените кръгове поддържаха известно недоверие към него, но когато дойдоха приходите и от телевизията, превъзходството на Грийн в издаването на списания, вестници и други печатни материали, направи неговата агенция най-търсената фирма за реклами в Ню Йорк.