Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Нямам нужда от твоята защита…

— Все пак имаш нужда от нещо — прекъсна го де Спаданте. — За бога, ти имаш нужда от помощ.

— Дошъл съм, за да те предупредя относно Пол Бонър. Ти можеш да командваш своите хулигани, и да ги накараш да се закълнат в думите ти. Но не ще издържиш на щателното проучване, което ние водим за твоята личност… Прав си, не хабя думите си напразно. Видели са те да унижаваш и заплашваш един конгресмен близо до залива в Чеви Чейс. Човекът е докладвал за инцидента на мен и на майор Бонър. Това е бил акт на физическо насилие, който е накарал Бонър да поеме функциите на мой телохранител. По-късно са те забелязали на три мили от това място да ме следиш на път за Сан Франциско. Имаме свидетелства, дадени под клетва за това. Майор Бонър е имал всички основания да се страхува за живота си… Освен тези неоспорими факти, съществуват и други предположения. Как е възможно човек като теб да унижава американския конгресмен? Защо си ме следил до Калифорния? Опитвал си се да притиснеш един от моите приближени близо до Фишерманс Уорф? Атакувал си го? Защо? Какво общо имаш ти с Дженеси Индъстриз? Съдът ще разгледа всички тези въпроси. Аз лично ще се погрижа за това и ще ги свържа с атаката ти срещу Пол Бонър… Сега знам повече от преди за този светкавичен полет до Далас. С теб е свършено…, защото всичко е явно. Ти си крайно нежелан.

Марио де Спаданте гледаше със злоба към Тривейн. Гласът му обаче успя да остане спокоен, единствено бе станал по-стържещ.

— Това е любимата ти дума, нали? „Желан“. Ние сме… „просто нежелани“.

— Не прави такива дълбоки изводи. Никой не те е упълномощил в това право.

Де Спаданте потрепери.

— Твоите обиди не ме засягат, добри ми приятелю, знаеш защо? Защото ти си прекалено разтревожен, а човек в беда е озлобен. Все пак, аз съм готов да ти помогна.

— Може и така да е, но се съмнявам, че ще го направиш доброволно…

— Но този военен — продължи италианецът, без да обръща внимание на казаното от Тривейн. — Забрави за него. Няма да има никакъв процес. Той вече е мъртъв, повярвай на думите ми. Макар и да диша все още, присъдата му е подписана. Просто го забрави… А сега, имам добри новини за теб… Както вече казах, изпаднал си в беда. Но твоят приятел Марио ще направи така, че никой да не се възползва от затрудненото ти положение.

— Какви ги дрънкаш?

— Ти работиш усилено, Тривейн, и прекарваш много време извън дома си…

Анди придоби напрегнат вид.

— Как смееш да отправяш заплахи към семейството ми, мръсен кучи сине! Ще те пратя в затвора до края на живота ти! Що за мисли минават през главата ти, животно такова! Аз имам специални пълномощия от президента! Едно обаждане и ти ще изчезнеш…

— Баста! Нямаш право! Млъквай! — де Спаданте извика с всичките си сили, едновременно хващайки се за корема. След това постепенно гласът му се върна към своя спокоен стържещ тон. — Този разговор не подхожда на тази стая. Аз изпитвам уважение към тази къща, към тези деца и към братята. Истинско животно е военният, а не аз.

— Ти си причина за всичко. Просто исках да се убедя, че добре отчиташ положението си. Това прехвърля всички граници и човекът от Пенсилвания авеню ще ти гарантира затова. Той не ти е другар, мошеник такъв.

Марио преглътна тежко, като се опитваше да скрие гнева си.

— Той няма да ми върне Ауджи, нали така? И брат ми ли бе нежелан?

Тривейн погледна часовника си.

— Ако имаш да ми кажеш нещо съществено, казвай го.

— Разбира се, ще ти го кажа. Единственият твой защитник съм аз. Както вече казах, ти прекарваш доста време извън дома си, събирайки различни сведения. Може би не ти остава време, за да възпитаваш децата си. Това ще ти донесе проблеми. Синът ти пие твърде много и това го съсипва. Все пак това не е толкова страшно. По-страшното е, че понякога в пияно състояние той блъска пешеходци. Например, познавам един възрастен човек от Кос Коб, който е бил ударен от твоя син.

— Това е лъжа. Имаме снимки. Поне дузина фотографии на полунормален юноша, стоящ до колата си. И така, блъснатият възрастен мъж — ние му платихме, за да бъде кротък и да не разгласява случилото се. Но това не е достатъчно, децата на милионерите имат друга стойност и хората разбират това… С дъщеря ти имаме повече проблеми. Наистина, засега се справяме. Твоят приятел Марио не щади средства, за да я защити, както и теб.

Тривейн седна на стола. Във вида му нямаше гняв, а само презрение, примесено с леко любопитство.

— Хероинът. Значи ти си го направил — промълви той.