Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Ян Хамилтън погледна към Грийн и след няколко секунди кимна едва забележимо с глава, като че ли даваше позволение на стария евреин да заговори.

— Стратегията на Уебстър наистина е добра, сенаторе — каза Грийн. — Като тази на блестящите генерали, даващи заповеди за спечелване на битката от своя команден пост, а в същото време в друга част на бойното поле противникът се готви за светкавична война.

— Вие искате да кажете — попита Уолтър Медисън, — че не е достатъчно Андрю да бъде обезвреден? Кой друг се бори с нас?

Ян Хамилтън проговори:

— Тривейн е в уникална позиция, Уолтър. Той напълно разбира какво сме направили и защо сме го направили. Недостатъкът от преки доказателства компенсира от неговото разбиране на нашите цели.

— Не разбирам това — прекъсна го Неп спокойно.

— Нека обясня, — каза Грийн, усмихвайки се на Хамилтън. — Ние двамата не сме адвокати, Неп. Ако бяхме такива, щяхме да твърдим, че нашият господин Тривейн притежава само отделни части от вредящи ни свидетелства, и томове от впечатлени за дадени ситуации. Добре ли се изразих, адвокат Хамилтън?

— Добре схващате нещата, Арон… Това, което Тривейн направи, никой не очакваше от него. Той изостави закона много рано при своите разследвания… Докато ние се занимавахме с хиляди законови положения, следейки за всеки разход и всяко разпределение на капиталите, Тривейн имаше други цели. Личности. Хора на ключови позиции. Помнете, че той е превъзходен администратор. Знаел е как да контролира процеса. Такава голяма и разнородна компания, като Дженеси, не би могла да функционира само на изпълнителско ниво. Особено при тези обстоятелства. Хората на Марио де Спаданте първи осъзнаха този факт. Те целенасочено подаваха противоречива информация, чакайки да получат известни изгоди. Разбира се, те не са знаели как да използват разкритията си. Де Спаданте започна да отправя груби заплахи, притеснявайки всеки, с когото бе в контакт.

— Извинете, господин Хамилтън. — Неп се наклони напред на стола си. — Всичко, което казвате, отново ме връща към решението на Боби Уебстър… Вие намеквате, че Тривейн е събрал информация, заплашваща нашата работа. Какво по-добро от неговото дискредитиране? По този начин ще дискредитираме всичките му показания.

— Защо пък да не го убием? — Гласът на Арон Грийн прозвуча като гръм на масата. Това бе един сърдит въпрос, който стресна Медисън и Неп. Хамилтън не реагира. — Това ви шокира, така ли? Защо? Тази мисъл сигурно ви идва на ум… Аз съм видял смъртта по-близо до себе си от всеки друг на тази маса и затова не съм шокиран. Но ще в кажа защо това няма да се случи, както няма да бъде приложено и решението на Уебстър… Хора като Тривейн стават по-опасни при внезапна смърт, или при насилствено оттегляне от поста си, отколкото при активния живот.

— Защо? — попита Уолтър Медисън.

— Защото оставят след себе си много свидетели, превръщайки се в пример за подражание. Те са мъченици, символи и водят до размножаването на недоволни плъхове. А ние нямаме време да разрушаваме техните гнезда.

Ръцете на Арон Грийн трепереха от гняв. Гласът на Ян Хамилтън прозвуча спокойно, но заповедно:

— Не се вълнувайте така, Арон. Нищо няма да се реши по този начин… Той е прав, нямаме време за такива начинания, а и те са обречени на неуспех. Хора като Тривейн имат много поддръжници… Ние трябва да се съобразяваме с този факт. А сега се обръщам към сенатора и към Арон. Вие дойдохте по-късно, Уолтър, и вашето участие, макар и важно, е съвсем отскоро.

— Знам, — каза Медисън примирително.

— Някои биха ни нарекли брокери на властта и те ще са прави. Ние използваме авторитета, за да прокараме политиката си. Но мотивите не са свързани със собствените ни егоистични цели. Разбира се, вярваме в себе си, но само като инструмент за постигане на целите ни. Аз обясних това доста абстрактно на Тривейн и се надявам, че той ще се убеди в нашата искреност.

Неп се бе втренчил в чашата, слушайки. Изведнъж той рязко вдигна глава и погледна към Хамилтън, невярващ:

— Ти си направил какво?

— Да, сенаторе, ние всички решихме така. Шокиран ли си?

— Сигурно сте си загубили ума!

— Защо? — попита Арон Грийн рязко. — Нима сме направили нещо срамно, сенаторе? Вие самият мислите ли за нашите планове повече, отколкото за себе си? Наистина ли сте част от нас? — Грийн се наклони напред с трепереща ръка върху чашата с кафе.

— Не е въпрос за срам. Съществува ли опасност да бъдем неправилно оценени. Вие сте частно лице, а аз съм изборен представител. Не сме се договаряли за подобни действия.