Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Но ние имаме финансови отговорности, — запротестира Хамилтън спокойно.

— Делегирайте ги. Но прекъснете връзките си с Дженеси Индъстриз.

— Това е невъзможно! Нелепо! — Арон Грийн погледна към Хамилтън.

— Полека, стари приятелю… Ако направим това, което предлагаш, какви са нашите гаранции?

Тривейн отиде до масата на обслужващия стаите персонал и посочи книгата с червена подвързия…

— Това е докладът, който…

— Вече ни запознахте с това — прекъсна го Хамилтън.

— Приготвили сме и втори доклад. Той определено отклонява вниманието от „Дженеси Индъстриз“…

— Е? — внезапното прекъсване на Арон Грийн бе категорично, неприятно. — Дори едно момче не е толкова чисто.

Той нямаше да промени и дума. Нито една.

Тривейн замълча, преди да отговори.

— Аз все пак не мога. Ако го направя, един майор, наречен Бонър, ще ви изпрати благодарностите си. И вашата готовност да се съгласявате с него, разбира се… Майор Бонър веднъж ме смъмри. Вероятно забележката му съвпадна с други мнения, но независимо от това, той даде тон на идеята. Каза, че съм неорганизиран, че разстройвам работата, като не давам други варианти. Просто ликвидирам напълно лошото и доброто едновременно… Добре, нека се опитаме да извадим доброто.

— Ние искаме специфичното — каза Хамилтън.

— Добре. Вие излизате навън, а аз предавам втория доклад и безшумната процедура по чистката на „Дженеси Индъстриз“ започва. Никакви оплаквания за заговор — вярно е; никакви изисквания за опазване на гърба ви; никакво пълно ликвидиране. Сигурен съм, че задължително трябва да се преследват съществуващите финансови организации. Няма да се занимаваме с основните причини, защото те ще бъдат премахнати. Вие ще бъдете премахнати.

— Това е твърде грубо.

— Дойдохте тук, за да направите сделка, Хамилтън. Ето я. Вие сте политически реалист, аз съм политическата реалност по вашата преценка, вярвам. Приемете я. Няма да получите по-добро предложение.

— Не ни устройвате, момче . каза Арон Грийн, който с чувствата си издаваше неувереността на своите думи.

— Не лично аз, разбира се. Аз съм само инструмент. Но чрез мен два милиона души ще разберат какви сте вие. Като заставам срещу вас, искрено се надявам, че те ще успеят да ви преценят.

Внушителните старци започнаха да напускат новооснования съд с достойнство.

— Ще окаже ли това някакво влияние? — попита Сам Викарсън.

— Не знам, — отвърна Тривейн.

— Мислите ли, че наистина ще се оттеглят?

— Ще видим.

— Съжалявам. Мисля, че писмото ми изяснява позицията на армията в този случай. Сигурен съм, че майор Бонър оценява това, че сте му ангажирали адвокати. Доколкото мога да схвана, има всички основания да се очаква освобождаване от обвинението.

— Но вие все още поддържате вашите собствени обвинения, генерал Купър, искате да го видите вън от армията.

— Нямаме избор, мистър Тривейн. Бонър пристъпва границата на допустимото твърде често. Той го знае. Няма защита срещу неизпълнението на дълга, пренебрегването на системата от команди. Без тази система няма военна организация, сър.

— Ще настоявам за неговата защита пред военната съдебна процедура, разбира се. И то представена от мои адвокати.

— Напразно харчите парите си. Обвинението на адютанта не е убийство или физическо насилие или дори криминално престъпление. То е само измама на офицер от въздушните сили, погрешно тълкуване на заповедите му, за да получи достъп до държавна собственост. В случая това е реактивен самолет. Освен това той отказва да информира своите шефове за намеренията си. Ние просто не можем да търпим такова поведение. А Бонър е склонен да повтори това нарушение. За такава постъпка в армията няма оправдание.

— Благодаря ви, генерале. Ще видим. — Андрю затвори телефона и стана от стола. Той отиде до вратата на кабинета, която бе затворил преди разговора с генерал Купър. Отвори я и отиде при секретарката:

— Втора линия светеше. Има ли нещо за мен, Мардж?

— Правителственият отдел по печата, мистър Тривейн. Не знаех какво да им кажа. Искаха да знаят кога ще им изпратите доклада на подкомисията. Конгресният материал не е довършен и не искат да ви разочароват. Казах им, че докладът е завършен и изпратен късно тази сутрин, но помислих, че вероятно има някакъв протокол, за който не знаем.

Тривейн се засмя.

— Обзалагам се, че не са искали да ни разочароват! Боже! Навсякъде има очи, нали? Обади се отново и кажи, че не сме знаели, че очакват материала. Спестихме парите на данъкоплатеца и го направихме сами. Всичко пет копия. Но първо повикай такси. Отивам до Арлингтън. До Бонър.